– Ти нямаш съвест, дъще! Настаняваш чужд човек със собствената си сестра!” – каза майка ми. След като чичо Петро ми върна парите за година и половина, аз дори започнах да давам пари на роднини срещу разписка. Моите роднини ме молеха през цялото време. Въпреки че се смееха на начина ми на живот. Не, аз не съм дъщеря на милионери, не съм наследница на богато наследство.
Просто бях страшно пестелива. Замразявах пилешки бульон за супа, винаги изключвах осветлението, когато напусках стаята, и ако имаше топла вода, се миех в мивка, като загрявах водата. Подстригвах се ултракъсо, така че спестявах от шампоани, балсами и стилизиране.
Обличах се в магазини втора употреба, купувах храна на специални оферти в магазините и никога не си позволявах да се отдам на моментни “желания”. Не отричам, че в някои отношения приличах на бездомник. Само че в повече или по-малко добре поддържан женски вариант.
Спестявах пари като луда. Работата е там, че имах една мечта. Все още исках да си купя собствена къща. Малка, с малък парцел, но моя собствена. Да садя божури под прозореца и да пия чай в беседката под ябълковите дървета. И в бъдеще да ми идват на гости порасналите ми деца и внуци. Беседка, малък надуваем басейн за децата, люлка. Много зеленина, ароматно сено и кози.
Нещо като малък пасторален рай. Вървях към целта си. Разбира се, не със скокове и крачки, но все пак. Докато аз трескаво броях всяка стотинка, повечето от моите близки и приятели живееха добре и не си отказваха нищо. Пътувания, партита, джаджи. А след това почти всички се ожениха, родиха деца и взеха ипотечни кредити. Това е всичко, веселият живот свърши, да живее икономиката.
Уволниха ли ви от работа? Забавиха ли ви заплатата? Детето ви е болно и спешно ви трябват пари за лекарства? Има изход – обадете се на Марина. Когато чичо ми Петро взе назаем 20 хил. лв. от мен, за да ремонтира колата ми, и изчезна за 1,5 г., престанах да вярвам на хората по отношение на “даването на пари назаем”.
Ако искате да го вземете назаем, напишете разписка и оставете депозит. Безплатният магазин “Маринка” е затворен. Все по-често чувах обиди заради отказа ми да дам пари назаем. Но на мен не ми пукаше.
Преди няколко години можех да си позволя да купя такава желана къща. Но с всяка изминала година къщата в мечтите ми ставаше все по-голяма и по-голяма. Следователно за нея бяха необходими все повече и повече пари. Когато навърших 33 години, беше крайно време да се замисля за брак и деца, но все още не можех да изхвърля от главата си мечтите си за смешна къща. Преди една година сестра ми взе назаем от мен голяма сума пари. Тя и съпругът ѝ нямаха достатъчно пари за апартамент. И защо да взема ипотечен кредит, ако аз бях портфейлът?
Тя ми поиска 500 000. Взех разписката и паспорта на Халина.” След няколко месеца наследството на съпруга ми от дядо му ще бъде готово за продажба. Веднага ще ти го дам! Четири до пет месеца е срокът!” – увери ме сестра ми. Повярвах й. И тъй като е много трудно да се живее без паспорт няколко месеца с две деца, които често боледуват, тя смени паспорта си с чуждестранен. Галя така и не ми върна парите. Те наистина ми дадоха наследството, но решиха да направят ремонт и да отидат на почивка. В края на краищата, “човек живее само веднъж!”
“Ами моят дълг?” “Чакай! Все още нямаш родина, нямаш знаме, нямаш семейство, нямаш деца. За какво ви трябват пари? Цялото ми семейство ме моли да изпратя Галя в чужбина. И освен това бях намерил идеалната къща за мен. И наистина имах нужда от парите.
Всички отказаха предложението ми да ми прехвърлят една трета от апартамента си. Но нейната жажда за почивка изигра роля – тя се съгласи. Дадох ѝ паспорта си с разписка и започнах да търся купувач за дял от апартамента на Галина. Накрая се изнесох от стаята под наем и се преместих в собствената си къща. Щастието ми не познаваше граници. И дори многото хора, които ме засрамваха на всяка крачка, не попречиха на радостта ми.”
– Сълзите на сестра ми ще ви отговорят! Защо сестра ви трябва да живее с непознат човек или да купува дял от него? Неканеният наемател дори се обърна към съда, за да получи отделна стая. Не бихте ли могли да го понесете?
Станахте ли алчни? Нямаш съвест да заживееш със собствената си сестра! Вече не си ми дъщеря!” – каза ми майка ми и ми нареди да изтрия номера ѝ и да забравя адреса ѝ. …Съседката ми Никита от отсрещната къща започна да ми обръща внимание. Мисля, че се готвим да се оженим. Сега имам красиви рокли, нови обувки и вкусна храна. Вече няма да изсъхвам заради златото. На 35 години току-що започнах да живея! Що се отнася до играта – е, те не издържаха теста за затваряне на портфейла ми, ще живея някак си без тях.
