Един ден, в навечерието на уикенда, се обадих на моя приятел Евгени и исках да поканя него и съпругата му в моята вила – да си направим барбекю, да си поговорим и да прекараме време в приятна компания.
Евгений с удоволствие се съгласи с предложението ми, известно време обсъждахме по телефона подробностите за предстоящото пътуване, след което, когато разговорът приключи, моят смартфон закачи, устройството на приятеля ми също не се изключи и аз го чух да говори със съпругата си за мен и моето семейство.
Приятелите ни говореха за нас безпристрастно, наричаха ме елен, а съпругата ми – маймуна, смятаха къщата ни в селото за стара развалина. Осъждаха ни и за това, че имаме четири деца, наричаха ни глупави и безотговорни (Евгени и съпругата му нямаха деца).
След това тези хора заговориха, че трябва да си купим нещо евтино, което да вземем на масата, за да имаме “безплатен” обяд. Съпругата ми и аз бяхме шокирани от това, което чухме, смятахме тези хора за наши приятели и нямахме представа какво наистина мислят за нас.
Първата ми мисъл беше да отменя всички съвместни дейности във вилата и да не общувам повече с тези “приятели”, но след като помислихме малко, със съпругата ми решихме да им дадем урок и се престорихме, че нищо не се е случило, като оставихме всичко на място. През уикенда, както се бяхме уговорили, Евгени и съпругата му дойдоха във вилата ни.
Когато видяха потомството ни, двамата се усмихнаха и започнаха да флиртуват и да се “гушкат” с тях, показвайки с целия си вид колко много обичат децата. Можехме само да се чудим на лицемерието на тези хора.
– Защо нямате собствени деца? “Не бързаме, искаме да живеем за себе си.” “Добре, бъдете честни, сигурно си мислите, че в днешно време само глупавите и безотговорни елени и маймуни раждат деца? Чувайки тази фраза, нашите гости се спогледаха изненадано, но запазиха мълчание. Евгени и съпругата му бяха донесли евтини рибни консерви и кутия шоколадови бонбони. “Купихте ли рибните консерви и шоколадовите бонбони в АТБ на специална оферта?” – попитах ги аз.
“Момчета, всичко е наред, всичко е разбираемо, това е разумна икономия, такива са времената – казах на гостите, – но трябва да ни разберете, къщата ни се руши, в градината има достатъчно работа, трябват ни помощници. Да направим така – ние ще платим за масата, а вие ще ни помогнете в домакинската работа. Хайде, ще ви покажа къде държим градинските си инструменти.
Отначало Евгени и съпругата му помислиха, че това е шега, но аз не изостанах от тях с предложението си да им помогна в домакинската работа, описвайки подробно работата. В същото време започнах да готвя барбекю, показвайки с външния си вид, че нямам нужда от помощта на Евгени.
Без да се замислят, гостите ни намериха някакво глупаво извинение и, позовавайки се на неотложна работа, потеглиха обратно към града, хващайки се на вятъра. Така и не разбрах дали са се досетили, че съм чул разговора им по телефона, но оттогава не сме си говорили.
