Оказа се, че със Сергей сме чичо и племенник и изобщо не сме деца на родителите си. Арина и Назар живееха заедно от много години, но нямаха деца.
По онова време ин витро не е било достъпно за “обикновените хора”, така че единственият начин да имат деца е бил осиновяването. Но Арина и Назар все още се колебаели, ако не беше тази случка… Мъжът и жената често ходели на село, за да помагат на родителите си.
Майката на Орисия работеше като учителка в местното училище и често разказваше за учениците си. При това посещение Олга Степановна започнала да се тревожи, че една от петнадесетгодишните ѝ ученички, Галя, е на път да роди дете, отишла е на летен лагер и се е върнала с “изненада”. Тя няма къде да отиде, майка ѝ не е добра и иска да се откаже от бебето веднага щом роди това момиче. Арина и Назар се спогледаха: “Може би трябва да вземем бебето от нея?
Олга Степановна поговори с момичето, то се съгласи и беше много развълнувано от тази перспектива. Вечерта в дома на учителката дошла майка ѝ. От вратата се задала странна, прошарена жена: “Не ви ли трябва още едно дете? Тригодишно? Арина и Назар отново се спогледаха и се запитаха: – Да, Василка, братът на Галина… Е, синът ми излиза.
Омръзна ми да е по-лош от горчива ряпа, искам да го предам в сиропиталище. Доведете го, ще го прегледаме… – Гал, обади се на Вася! Сестрата с кръглия корем отвори вратата и бутна момчето в стаята. Малкото, дребно, червенокосо момче го погледна с големи очи.
“Как можеш да не вземеш такова дете? Назар го взе на ръце и каза, обръщайки се към жената: “Кога ще напишеш отказа?” “Чакай… да се споразумеем за плащането… ние ти даваме две деца, а ти какво искаш от нас?” “О, ти си такава! Можете да ги предадете на сиропиталище, никой няма да ви плати нищо, това е сигурно!” – Да, хайде… Е, дайте ми поне малко пари
– Добре, ще ви платим, но не много. И първо ще изготвим документите! Родителите ми се върнаха у дома с мен, червенокосия си син, а месец по-късно доведоха и “братчето” ми, нарекоха го Серхий.
Така с брат ми растяхме дълги години, без да знаем, че родителите ни не са наши роднини и че помежду ни изобщо не сме братя, а чичовци и племенници… Всичко се разкри едва когато майката на Серьожа, Галина, се появи в дома ни двайсет години по-късно. Родителите ми излязоха да разговарят с тази жена във входа, но ние с брат ми бяхме вкъщи и дочухме нещо… – На нас с майка ми ни трябват още пари, живеем много тясно… – Галя, ние ти платихме изцяло преди много години и имаме всичко документирано… Защо трябва да ти плащаме? – За да не кажа на момчетата, че не са ти роднини! Ако не ми дадеш пари, те ще разберат за всичко! – Добре, колко ти трябва?
Двамата със Сергей излязохме на входа, за да спасим родителите си от този изнудвач: – Недей, татко, остави я да говори! Галя изхърка, обърна се и си тръгна, но ние проведохме сериозен разговор с родителите си. Същата вечер аз и брат ми разбрахме кои сме всъщност. Родителите ни се притесняваха, че нещо в семейството ни ще се промени, ако разберем истината. Но напротив, ние започнахме още повече да уважаваме тези златни хора, които ни отгледаха и образоваха и ни дадоха най-доброто от всичко! Нашите родители са най-добрите хора на света!
