Бяха млади и безгрижни. Костя беше на 25 години, а Олга – на 20. Целият им живот е пред тях! В онзи летен ден Костя взе колата на баща си и двамата отидоха до езерото. Денят тъкмо започваше и слънцето вече беше напекло.
В очакване да се насладят на времето си насаме, младите хора се шегуваха и се забавляваха.
Пътят летеше към тях и това беше щастие! Костя погледна Оля – вятърът развяваше косата ѝ, тя беше затворила очи и по лицето ѝ се разстилаше спокойствие. “Ще ѝ предложа брак – помисли си той, – още сега. И родителите ѝ я харесват. Тя е умна и красива. Дори приятелите му ревнуват… …През цялото време, докато лекарите позволяваха, той беше с Оля. Времето престана да съществува. Вкъщи той съобщи на родителите си, че ще се ожени за Оля.
Майка му започва да плаче, а баща му и брат му единодушно отказват. Те казаха: “Защо му е да прави това, ще си съсипе живота. Ще си намери млада и здрава жена, но животът му няма да се получи с това момиче, ще съжалява за това. Константин не можеше да повярва на очите и ушите си. Съвсем доскоро те бяха почитали Оля, наричайки я почти дъщеря. А сега за миг се отказаха от нея. Той опакова нещата си и отиде при майка си Ола.
Жената мълчаливо го пусна в къщата. Константин не се извини на майка си, а просто каза: – Обичам я и ще бъда с нея до края на живота си.
Никога няма да съжалявам за това, а тя ще бъде най-щастливата на света. Ще направя всичко за нея. Нямам нужда от никой друг. Нина Матвеевна заплака тихо. Така тримата се излекуваха. С течение на времето Оля се научила отново да прави обичайните неща.
Съпругът ѝ помагал за всичко. Така те се оженили почти веднага след изписването им от болницата. Оля закачи годежния си пръстен на връвчица на врата си. …В ресторанта звучеше силна музика. Компанията празнуваше 30-ата годишнина от сватбата си. Това бяха Костя и Оля. Стари, посивели, но щастливи. Петте им деца и седемте им внуци седяха на масата…
