– “Къде да сложа шапката?” – попита Наташа “Сложи я”, автоматично я поправи Галина и изненадано погледна сина си.Мамо!” – синът й се опита да защити булката си, но Наташа каза: “Защо? Нека майка ти ме поправи! Аз имам деца, трябва да говоря правилно.” “О, Боже! Какви деца?” – мина през ума на Галина, коректор с дългогодишен опит.
“Мамо, Наташа работи в детска градина” – разясни ситуацията синът ѝ. “Успя да се прибереш по-рано вкъщи и сега ти се получава. Какви момичета бяха те! Дъщерята на Валина е преводачка. Оля е старши счетоводител”, помисли си Галя.Галя и съпругът ѝ дадоха пълна свобода на сина си и ето го резултатът: момичето от селото беше обгърнало момчето с ръце. “Е, всичко е наред, гените и здравият разум ще си кажат думата”, успокояваше се Галина.
– Мамо, къде е елдата?” – попита Наташа от Галина седмица след сватбата (първо живееха при свекърва ѝ). – Наташа, моля те, наричай ме по име и бащино име – каза Галина строго. Месец по-късно на гости дойде лелята на Наташа, която я беше отгледала след смъртта на майка ѝ (Наташа никога не е имала баща). Тя донесе краставици, сладко, заквасена сметана и трябваше да подреди масата. “Попей, Наташа – помоли леля ми и Наташа запя. звучният, ясен глас впечатли свекърва ѝ и донякъде я примири със случващото се.
– Добре, трябва да тръгваме, свако – каза леля ми. – Наташа беше права: ти си добра жена, Галка, дори да си интелигентна! На сватбата дори нямаха време да си поговорят както трябва.
Свекървата, която чакаше края на този нелеп фарс, наблюдаваше семейния живот на сина си и с изненада видя как се променя нейното момче. Наташа се държи с него като с дете и той с удоволствие се старае: започнал е да върши нещо вкъщи и ходи на вилата със семейството си, докато преди само му е казвала, че има интелектуален труд и че има специално обучени специалисти за битови нужди. “Браво, Наташа!” – казал свекърът на Халина, – “Ти си вкарала нашия тъпак в работната сила”.
А приятелите му, с които преди се срещаше по баровете, сега идваха в дома им: Наташа слагаше масата, хранеше всички и сядаше с тях. “Нека бъде под наш надзор – обясняваше снахата на свекърва си, – макар че скоро няма да има време за приятели!”
Наташа се усмихна и потупа корема ѝ. Наташа вървеше леко, а свекърва ѝ беше щастлива: в женската им група бяха чували разни истории за бременни жени, а след девет месеца тя роди дъщеря, а след две години и син. “Как е твоето селско момиче?” – питаха Галина хората в работата. “Нормално момиче е” – отговори Галина сърдито, възмутена от себе си, че е разказала на всички за невежеството на снаха си, без да го проучи добре.
А ако я погледнеш по този начин? Дъщерята на Валя все още чака принц, дъщерята на Оля отдавна се е развела, а нашата е страхотна майка, прекрасна домакиня и е ценена в работата. Когато Халина прибираше внуците си от градината, чу управителя да казва на една от майките: “Групата на Наталия Петривна не е гумена, не можеш да водиш всички деца при нея!”
А и никоя медицинска сестра не може да прави инжекции като Наташа: “Бъди търпелива, Галинсана, бъди търпелива, скъпа!” Но изобщо не боли! Изминаха петнайсет години. На следващата годишнина от сватбата на сина им Галина и свекърва ѝ се радваха, като гледаха сина и снаха си: внуците бяха прекрасни, имаха собствен апартамент, а отношенията им бяха като през първите години на брака.
Лелята на Наташа беше там, както и приятелите и колегите на сина ѝ. “Пей, дъще – каза свекърва ѝ на Наташа, – ще пеем заедно. Скъпа моя, ще включиш ли музиката за нас?” – обади се тя на съпруга си. “Ще пеем ли, мамо?” – попита тя свекърва си. “Ще пеем, дъще” – усмихна се свекърва ѝ.
