Имало едно време един човек, който цял живот работил и спестявал пари. Когато ставало дума за финанси, той бил ненадминат в скъперничеството си.
Обичал парите повече от всичко друго на света и малко преди да умре, казал на жена си: “Когато умра, искам да сложиш всичките ми пари в ковчега заедно с мен.
Искам да ги взема със себе си на онзи свят.” Той повтарял това, докато не получил обещанието на жена си да го направи. дошъл денят и той умрял. на погребалната клада мъжът лежал в ковчег, до него седяла жена му, цялата в черно, а до нея седял най-добрият му приятел. когато погребалната церемония приключила и ковчегът бил затворен, жената се изправила и казала:
“Чакай малко!” Тя държеше кутия от обувки. Тя отиде и сложи кутията в багажника. След това количката беше затворена и отпътува.
“Надявам се, че не си полудяла и не си сложила всичките си пари при онзи стар скъперник?” – попита приятелката ѝ: “Да, сложих парите там, както обещах. Аз съм праведен християнин и не мога да лъжа.
Обещах му, че ще сложа всички пари на пейката при него.” “Искаш да кажеш, че си сложила всички до последния цент на пейката?” – изненада се приятелката ѝ. “Разбира се – отвърна тя, – събрах всички пари, внесох ги в моята сметка и му написах чек за цялата сума.”