Леся отдавна е планирала да посети внуците си в столицата. Дните минаваха бързо, а тя не можеше да се реши.
Пътят не беше близо. А и градът не й харесваше особено. Шумът я замая, но успя да излезе от къщата. Спестила малко пари от пенсията си, взела влака и вече била в столицата. Тук е шумно и твърде претъпкано. В ръцете си той носи обикновен багаж. Идва синът ми със съпругата си.
Хубаво е за една жена да срещне такава жена. Сърцето ми се стопли. Качиха се в колата и потеглиха към една висока сграда. “Ето там живея – на седмия етаж”, вдигна глава Николай и посочи балкона с луксозни цветя. леся се замая от гледката на къщата. “Как можеш да живееш там, толкова високо?”, помисли си тя. На вратата я посрещнаха двамата ѝ внуци – брат и сестра.
Баба им беше донесла ябълки от собствената си градина. Децата взеха подаръка и отидоха в стаята си. На масата ги чакаше вкусна вечеря. Те настаниха Леся Володимировна на почетно място. Напомняха ѝ, даваха ѝ напитки и не спираха да я молят да опита всичко. А след това я почерпиха с вана с морска сол. Това беше истински лукс за умореното от пътуването тяло.
Тя се радваше за сина си, който бе успял да се установи толкова добре в живота. Леся Владимировна си почива от работата в селото. През това време тя успя да разгледа всички кътчета на апартамента, който синът ѝ внимателно ѝ беше представил. Всичко е обзаведено с детски произведения. Те обичат да рисуват и да правят фигурки от пластилин. Това е нашата спалня – и синът отвори вратата на стаята, където всичко беше в кремави и бели цветове. А това е моят кабинет – похвали се той.
Разбира се, майчиното сърце се радваше за сина си. Навсякъде имаше павирани пътеки и цветни лехи с цветя, които вече бяха повяхнали. А хората разхождаха четириногите си любимци. Леся някак си не беше свикнала с този начин на живот. Всичко ѝ се струваше толкова странно и необичайно. Тя се върна у дома.
Съблякох се в коридора. Вече беше доста късно вечерта. Децата си бяха легнали. Синът каза да отиде в стаята си, за да си почине, защото двамата с жена му имали още работа до вечерта. Тя седна тихо на дивана и се замисли. След малко чула снаха си да разговаря със сина си и да го пита колко още ще остане майка му, защото била уморена да готви. Тя чула всичко и сълзи се търкулнали по очите ѝ.
Останала будна почти през цялата нощ. После тихо стана, целуна внуците си в съня и излезе от апартамента. По някакъв начин, с помощта на непознати хора, стигнала до железопътната гара и зачакала влака. Преди това купих сладкиши за съседите, защото иначе щяха да питат как е синът ми в столицата. Притеснявах се да не умра във влака, защото усещах натиск в гърдите си. Тя успя да стигне до селото си. Нейният роднина Николай, който беше взел внучката си от училище, я закара от гарата почти до дома ѝ.
Следобед на гости ѝ дойдоха съседите ѝ, които като свраки обичаха да знаят и да говорят за всичко. Леся Владимировна им подари предварително купени подаръци и се похвали, че синът и снаха й са много щастливи. А внуците са истински ангели.” “Защо се прибрахте толкова скоро?” “Да, хубаво е да отсъстваш, но у дома е по-добре”, пошегува се тя.