Настя живее само с майка си.
Момичето беше свикнало с това, че майка ѝ винаги отиваше на работа сутрин и се връщаше вечер с различни лакомства. Майка ѝ често водеше Настя на детска градина. Но през уикендите детската градина беше затворена, така че Настя си оставаше вкъщи с простите си играчки. Мама остави на масата в кухнята два сандвича и чаша мляко за Настя. И една червена ябълка.
Тя махна с ръка за довиждане и затвори вратата след себе си. Мама обикновено се връщаше преди здрач.
Тя знаеше, че се страхува да остане на тъмно. В края на краищата в събота служителите имаха право да си тръгват от работа малко по-рано от обикновено.Навън отдавна беше тъмно, но по някаква причина майка ѝ все още не се беше прибрала.
Настя отдавна беше изяла всичко приготвено за нея, играеше си с всичките си играчки, няколко пъти надничаше през прозореца в тъмното, но майка ѝ не се появяваше. накрая детето облече якето си и излезе през вратата на апартамента, където се сблъска със съседката си Вера. Жената била заета със собствените си дела, затова не обърнала внимание на плачещото дете.
Детето погледнало навън и се прибрало в къщата – не знаело къде да отиде в тъмното. Детето останало в страх до сутринта. Щом в къщата стана малко по-светло, Настя отново тръгна да търси майка си.
Тя вървеше по претъпкана улица, но никой не ѝ обръщаше внимание. Тя пресякла пътя и едва не я блъснала кола. Един полицай й изкрещял и погнал детето към дома, като заплашил да глоби родителите. Той не беше чул, че детето търси майка си.Затова Настя се върна в дома си, където в коридора срещна съседката си Вера.
Този път жената се изненада, като видя Настя да се разхожда сама. Тя беше съвсем малко момиченце! Момичето каза с дрезгав глас, че майка ѝ не се е прибирала от вчера. Един съсед се включил в търсенето на майка ѝ. Този път полицейският служител получава сигнал за изчезнала жена. няколко часа по-късно тя е открита в мазето на собствената си къща, където е отишла да бере артишок, преди да се прибере вкъщи, който сега лежи на пода в целофанова торба…
Медицинският преглед потвърждава предположението – масивен инфаркт. Настя все още не осъзнава какво е инфарктът, но разбира, че той е отнел майка ѝ – най-близкия човек, който е имала в живота си. Момичето не разбираше защо сега няма да може да бъде с майка си. настя беше приютена от леля си Вера за няколко дни.
А после дойде онзи чичо в черната униформа и я отведе някъде. Тя вече не можеше да плаче. Чувстваше, че там, където я отвеждат, майка ѝ вече няма да е там. А тя, малката Настя, сега не се нуждаеше от абсолютно нищо – само от присъствието на майка си. Тя можеше да мълчи или дори да спи, стига тя да беше там, майка ѝ.
