Съпругът ми и аз живеем сами. Децата ни заминаха да учат в друг град, останаха да работят там, ожениха се и живеят със семействата си. Понякога ни идват на гости. Преди месец със съпруга ми хванахме добре познатия вирус. Предписаха ни лечение и ни наредиха да си останем у дома за две седмици. Разбира се, не излизахме навън, защото нямахме сили дори да сготвим нещо за ядене.
Децата се грижеха за нас, викаха ни, но не можеха да дойдат, самите те бяха болни. Един съсед се обади и попита къде сме отишли. Разказах ѝ за положението ни. Няколко часа по-късно тя се обади отново и каза, че е оставила храна на вратата ни. Донесе пилешка супа и котлети с картофено пюре. Съпругът ми и аз хапнахме толкова вкусно. След това тя ни се обади, за да ни благодари.
Каза, че е сготвила за семейството си и е донесла и на нас, така че няма нужда да й благодарим. Няколко дни по-късно тя се обади отново. Този път донесе грахова супа и паста с доматен сос. Обадих се отново, за да ѝ благодаря и да ѝ кажа, че се чувствам много по-добре и мога да готвя за нас.
Тя ни пожела здраве и добави, че можем да върнем парите, когато се възстановим. Честно казано, не разбирах какво казва, затова я попитах отново.
Тя отговори, че това са пари за храната, която е приготвила за труда си. Останах без думи. Разбира се, казах, че ще върна парите, но си помислих, че тя ни е помогнала от цялото си сърце. И това непонятно състояние остана в мен дълго време.
От една страна, разбирам, че тя харчи пари и готви. Но самата тя каза, че е готвила за семейството си и ни е дала само част от нея. Струва ли си това да ми иска пари? От друга страна, аз съм ѝ благодарен, че ни помогна в труден момент. Това е историята…
