Таня беше много слабичко момиче и не можеше да спи на печката. Сега е по-лесно, но тогава баба ѝ спеше до нея и изобщо нямаше място.
Таня никога не е виждала родителите си. Имала е само баба си, а тя е била много строга. Тя беше тази, която заведе Таня в първи клас. Момичето беше тъжно, защото всички останали бяха с родителите си, а тя беше с една възрастна дама. Единствената утеха беше, че учителката беше любезна. Тя се казваше Ирина Антоновна. Веднъж бабата на Таня поканила приятелите си в дома си. Те похвалили бабата на Настя: “Каква страхотна жена. Отгледала си я, образовала си я, завела си я на училище, въпреки че все още не знаеш дали е твоя внучка.
Таня чуваше всичко, но се преструваше, че спи. От разговора на приятелите си тя научи, че майка ѝ е в затвора, а баща ѝ отдавна е починал. Таня се справяла добре в училище, но се страхувала да излиза от класната стая, за да не бъде подигравана от съучениците си. Един ден Таня се прибрала вкъщи и се готвела да обядва, когато чула звънеца на вратата. Тя отвори вратата. На прага стоеше тънка жена: “Кого искаш?” “Таня, дъщеря ми, как си пораснала.
Дори приличаш на пилото на баща си. Момичето много се изплашило, когато една непозната жена решила да я прегърне. Тя изкрещяла и баба ѝ дотичала да я чуе. “Бабо, това майка ми ли е?” – “Иди, внуче, разхождай се, трябва да поговоря с леля ти.
– Мога ли поне да я прегърна – жалостиво попита жената. – Не – рязко отговори баба Настя. Вървете си, аз съм я отгледала от пелените и сама ще я оправя. Жената кимна и започна да се отдалечава. Но Таня не можа да издържи повече. “Мамо, мамо”, извика тя и се втурна в прегръдките ѝ. Те се прегръщаха дълго време, плачейки. Бабата на Настя също не можеше да сдържи сълзите си.
Но все пак не позволи на майка си да остане при дъщеря си. Оттогава са минали много години. Животът на Таня се е променил. Тя учи много добре, завършва колеж, омъжва се и дарява баба си Настя с правнук. Година по-късно баба ѝ умира. Таня никога не си спомня за собствената си майка. Изглеждаше, че тази среща е просто някакъв неразбираем и ненужен фрагмент от живота ѝ.
