Обичам приятеля си, родителите ни се познават и нещата вървят към съвместен живот. Но той има един проблем: той е

Преди една година влязох във връзка. Това беше първата ми сериозна връзка, така че всичко е ново за мен. Запознахме се на един фестивал. След срещата той ми писа в социалните мрежи и след известно време си уговорихме среща, започнахме да се срещаме, а сега мислим да заживеем заедно.

Връзката ни е добре. Дори сме запознали родителите си, но има едно малко, неизбежно нещо: приятелят ми не е щедър. Не става въпрос за бакшиши или подаръци. Става дума за много повече от това. Не говоря за това, че всеки плаща за себе си в ресторантите и кафенетата.

Е, ние имаме такива европейски стандарти. Но проблемът е друг. След вечерни разходки, ходене на кино и т.н. се прибираме при мен, приготвям ни вечеря, а понякога закусваме заедно.

Умея да готвя вкусно, а човекът много обича да си похапва, но проблемът е, че такова хранене ми струва солидна сума, а аз съм студент; знаете, парите са малко. Тъй като това беше първата ми връзка, не знаех как да му кажа за това, без да си помисли, че съм някаква самодоволна жена.

Помолих приятелите си за съвет. Един от тях каза, че спокойно мога да му кажа за това – и двамата сме възрастни, можем да обсъждаме всяка дреболия от нашия “семеен” живот.

Вторият каза, че нямам нужда от такава връзка – трябвало да се досети и да купува храна всеки път, когато дойде. Казах му, че често ми липсват продукти, за да приготвя любимите му ястия, а и имам известни затруднения с финансите, така че… За щастие, човекът го прие добре и каза, че се срамува, че не се е досетил.

След този разговор той ми се обади и ми каза да не купувам и да не готвя нищо. Каза, че вечерята е за негова сметка. Зарадвах се, излязох и му купих престилка, ароматни свещи и много други неща за една хубава вечер.

Приятелят ми се върна, сложи торбата с покупките на масата и извади, не, не макарони, не зеленчуци, не зърнени храни, дори не тесто за пица. Той извади контейнери с готова домашно приготвена храна от бъдещата ми свекърва. Сега, на всеки два дни, човекът носи контейнери с храна: ориз, салати, плодове, а на сутринта ги взема обратно и няма значение дали в тях е останала някаква храна, или не. Приятелите ми се смеят, че е толкова дисциплиниран: един ден аз готвя, а на следващия ден той носи храната. А аз не знам какво да правя по въпроса.

Онзи ден бях болна и го помолих да донесе със себе си някакъв плод по пътя към моето жилище, а моят любим ми напомни, че този ден е мой ред да се погрижа за храната, така че той може да ми прави компания в магазина, но няма да купи нищо там.

Related Posts