Люба се прибра от работа, седна да вечеря и провери телефона си дали няма пропуснати обаждания. Синът ѝ не се беше обадил днес и тя започна да се притеснява. Тя погледна календара – 1 декември.
Тарас обеща да се прибере у дома за Коледа, но дори не се обади. Очевидно няма време. Тази нощ Люба сънува Нова година, когато с малкия Тарас украсяват коледната елха вкъщи. Беше топло и уютно и миришеше на мандарини.
В съня си малкият Тарас подари на майка си огромен пакет. Люба нямала време да го отвори, защото се събудила. На сутринта, както обикновено, тя отиде на работа. През целия ден синът ѝ беше в ума ѝ. Тарас е на 33 години и живее в Англия през последните 10 г.
Отишъл е там на стаж и е останал там. Посещава майка си веднъж годишно, по време на зимните празници. Люба е посещавала сина си два пъти: когато са се родили и двете ѝ внучета, тя е дошла да ги види. Отгледала е Тарас сама. Съпругът ѝ се развежда с нея, когато синът ѝ е само на три години и половина. Оставил ги без нищо, но не се обадил в полицията, защото заминал в неизвестна посока. Но най-важното е, че е взел къщата им. Когато Люба се омъжила, баба ѝ дала къщата си и се преместила при дъщеря си, майката на Люба. Съпругът ѝ Степан не искал да живее в тази къща. Той я продава и купува друга със събраните пари, като се уверява, че я е регистрирал на свое име.
Ето защо Люба не получава нищо при развода. Върнала се при родителите си с малкия си син и си намерила работа в местното училище като чистачка. “Мамо, защо всички ти казват Любка?” – попитал я веднъж малкият Тарасик.
“Как да се казвам?” Люба се изненадала. “Любов, защото така е по-добре – отговорил синът ѝ. – Ти не си Любка, ти си Любов! И сърцето на тази Любов наистина беше пълно с любов към всички около нея. Тя винаги намираше време да направи всички щастливи и да им помогне. А хората в селото много я обичаха заради нейната доброта и човечност. Синът ѝ пораснал, отишъл да учи в столицата, а после се преместил в Англия.
Той бил благодарен на майка си за всичко. Обаждал ѝ се неведнъж, но тя отказвала. Всеки ден, на път за работа, Люба минаваше покрай къщата, която някога е принадлежала на нея и съпруга ѝ. Откакто Степан беше напуснал, там живееха някакви наематели. Но сега, по някаква причина, никой не живееше там и ремонтните дейности бяха в разгара си. По пътя Люба срещна своя роднина, която я изненада, като каза, че вчера е видяла Тарас в града. Люба я убеждава, че това не може да е бил той. Как би могъл да се върне и да не каже нищо на майка си? Но това се оказа истина. Тарас беше в града от няколко дни, за да си купи къща.
Същата къща, за която някога баща му ги беше съдил. Сега тя има други собственици, с които Тарас лесно е постигнал споразумение. Той дори е започнал да я ремонтира и иска да направи подарък на майка си за Коледа. Люба научава за всичко тази вечер, когато синът ѝ се появява на прага с документите. “Мамо, ти заслужаваш много повече от това”, каза Тарас, докато подаваше на Люба документите, за да ги отнесе вкъщи.
“Искам да бъдеш щастлива! Тази Коледа наистина беше най-щастливата от всички. Тарас обеща на майка си, че отсега нататък ще се грижи още повече за нея. Люба не можеше да повярва на късмета си: може ли това наистина да е така?