Всички в офиса смятат, че Мария е “мъж”. Но един ден на корпоративно събитие тя доказва колко любяща майка може да бъде.

Още от ранна възраст Мария има жив характер. Приятелите и познатите ѝ винаги се изненадват, че ученолюбиво момиче като Мария може да изразява мнението си, когато ситуацията го изисква. А ако се наложи, и със сила. Никой нямаше право да прекрачва границите на позволеното.

Когато ставаше свидетел на това как някой силен се опитва да нарани някой слаб, Мария не се колебаеше нито за миг – заставаше в защита на обидения и се превръщаше в негов защитник.

Тя беше решителна, притежаваше лидерски умения и умееше да преодолява всякакви трудности. Маша беше напълно безразлична към това, което хората говореха за нея. Много хора се опитваха да я обиждат, да й говорят гадости и да я обсъждат. Но тя изобщо не обръщаше внимание на такива хора, те не й бяха интересни. Разбира се, имаше и такива, които подкрепяха Мария. Бяха й близки – много от тях. Често обичаше да повтаря: “Правете това, което смятате за правилно, и след това оставете нещата да се случат” – това беше основният ѝ приоритет в живота.

Мария упорито преследваше целта си, изкачвайки кариерната стълбица стъпка по стъпка. Веднъж, когато минаваше покрай кабинета на подчинените си, тя чу зад гърба си следните фрази: “Е, животът ни в рая приключи – мъжът с полата се върна от почивката си.” По всяка вероятност някой щеше да се обиди на тези думи. Но не и Машенка.

“Оказва се, че постъпвам правилно”, помисли си тя и отиде в кабинета си. Ненапразно Мария беше наречена “мъжът в пола”. Тя беше взискателна, силна и строга шефка. Мария умееше да дава щедри похвали, но ако се налагаше, можеше и да критикува. Никой от служителите ѝ не можеше да се отпусне по време на работа.

Имаше някои служители, които я смятаха за справедлива. За някои тя беше наставник. Ако някой работеше усърдно, стремеше се да се развива професионално, изпълняваше задачите си и постигаше резултати, кариерното му развитие беше гарантирано. Мария често чувала слухове, че много хора съжаляват семейството ѝ: “Това е човекът, на когото не трябва да завиждаш, нейният съпруг. А децата…

Те сигурно растат без майчина любов и привързаност. Никога не са виждали това в живота си. Такива фрази стигаха до строгата шефка от нейните подчинени, които рисуваха във въображението си фантазии за личния ѝ живот. За тях Мария била “мъж”, който борави с камшик и престилка.

Само че Мария не беше свикнала да обръща внимание на подобни спекулации. Затова винаги запазваше хладнокръвие. Един ден мениджърите на компанията решили да организират пикник за служителите.

Бяха поканени и техните семейства. Мария също реши да доведе семейството си със себе си. Тя дойде със съпруга си и синовете си. Единият от тях тогава бил на 9 години, а другият – на 3 години. Цялото внимание беше насочено към нейната личност. В резултат на това вместо “мъж” те виждаха нежна и любяща майка и съпруга. Семейството им изглеждаше перфектно. Грижеха се един за друг, отнасяха се с любезност и внимание един към друг.

Участваха заедно в игри, споделяха вкусотиите от шведската маса. Много често се докосваха един друг. Мария никога не е крещяла на никого и не го е дърпала. Ако децата бяха непослушни, тя се навеждаше и им обясняваше какво не трябва да правят. Тя даваше добър пример.

Децата бяха дружелюбни и общителни. А най-удивителното беше как тя разказваше на синовете си: “попитайте баща си”, като по този начин им даде да разберат, че той има последната дума, а не тя. Всеки човек играе няколко роли в живота си. Когато успее да балансира между тях, животът му е светъл и пълноценен.

В края на краищата, ако хармонично съчетавате няколко роли, със сигурност ще успеете. Например, няма да навредите нито на семейството, нито на работата. Какво мислите вие?

Related Posts