Жена, споделила чувствата си за живота в Чешката република, стана обект на разгорещен дебат в страната

Живея в Чешката република. Пътувам до работа по отлични пътища с чудесен автобус с меки седалки, който винаги пристига навреме, така че мога да планирам графика си.

Живея в страна, в която 60 % от населението не ходи на църква и се смята за атеист, но в същото време Чешката република има развита автомобилна индустрия и няколко световноизвестни марки. На работното място не ми се налага да пиша доклади и да попълвам листове за самооценка, не ми се налага да се подлагам на атестации и да се състезавам с колегите си за повишение. За първи път имам собствена класна стая и прекрасни ученици, които обичам. Улиците в моя град се казват Липовая, Школьная, Курортная и главният площад. Мога да се прибирам пеша от работа вечер, без да се страхувам от трафика.

Щастлива съм, че откривам музиката на чешки композитори, както на тези, които съм познавала преди, така и на тези, които никога не съм чувала. Мога да ходя на семинари и майсторски класове толкова пъти, колкото искам, и да посещавам опреснителни курсове, колкото искам, защото работата ми плаща за всичко това. Педагогическите ни съвети са забавни и пълни с шеги. Мога да вървя по улицата и някой непознат ще ми каже “добро утро”.

Получавам заплата, каквато никога не бих получила в Украйна, а образованието ми се цени. Имам възможност да пътувам, каквато никога не бих имала в Украйна. Детето ми най-накрая се радва да ходи на училище.

Живея в къща с чист вход, топли стени, регулируемо отопление във всяка стая и красива гледка от прозореца. Дъждовната вода тук се отвежда направо под земята, а газовите тръби са заровени в стените. Живея в страна, в която отпадъците се сортират, а кофите са чисти и не убиват отпадъци.

Не ми се налага да отчитам електромерите си всеки месец или в апартамента ми да идва фирма за комунални услуги. Дружеството доставчик прави всички преизчисления и ни превежда разликата. Знам, че ако нещо се случи, службите за спешна помощ ще пристигнат за няколко минути и ще ми помогнат.

В Украйна страдах от депресия заради: ниската заплата; постоянното усещане, че си длъжен на някого; невъзможността да си купя красиви неща; невъзможността да отида там, където искам; разбития асфалт в двора ми и лошите пътища; задръстените и стари микробуси; постоянната грубост около мен, – зелените мухлясали стени на къщата ми, по които се стича вода от ръждясалата дъждовна канализация, необходимостта понякога да ходя в различни офиси, лошите оценки на сина ми в училище и категоричното му нежелание да ходи на училище, невъзможността да защитя истината в съда, чувството за несигурност.

Казват ни, че няма значение къде живееш, защото носиш себе си във всяка страна. Така че защо тук най-накрая се почувствах като човешко същество?

И ми е много тъжно, че хората, живеещи в моята родна страна, трябва да се борят с различни обстоятелства всеки ден. И решават проблеми, които не ги водят към щастие, вместо да подредят живота си около тях.

Related Posts