Майка ми отгледа мен и брат ми сама, защото баща ми обичаше мулето повече от нас; той напусна семейството, когато бяхме съвсем малки. Животът в селото без мъж беше много труден. Имаше моменти, в които нямахме дори храна.
Затова твърдо реших, че ще напусна селото, ще уча и ще се опитам да избягам от тази мизерия. Почти така и започна – след училище отидох направо в университета. Живеех в общежитие. Там се запознах с жената, която седеше на нашия контролен пункт.
Тя изобщо не приличаше на гръмогласните си партньори, по-скоро можеше да бъде сбъркана с учителка – беше изискана в маниерите и дрехите си. Всички я наричаха Нина Карловна. Запознах се по-добре с тази жена и тя се оказа много интересен човек за разговор. Нина Карловна нямаше деца, а съпругът ѝ я беше напуснал преди няколко години, за да отиде при друга жена. Очаквах с нетърпение да видя тази невероятна дежурна жена, от която получих невероятна житейска мъдрост. Но един ден Нина Карловна не дойде на работа. Попитах партньорите ѝ какво се е случило, но те не знаеха нищо. Получих адреса на жената и отидох в дома ѝ. Вратата на луксозния ѝ апартамент беше отворена.
Нина Карловна лежеше на леглото и просто не можеше да се изправи. Както се оказа по-късно, дойдох в точния момент, а лекарите, които дойдоха по-късно, ме нарекоха неин ангел-хранител. Когато Нина Карловна пееше одата си, я попитах защо е отишла да работи в нашето общежитие за жълти стотинки, щом живее толкова добре. Тя отговори, че работейки и разговаряйки с нас, се освобождава от самотата си и наистина няма нужда от пари.
Тя има много роднини, които живеят в Германия, и е доста богата наследница. По това време Нина Карловна е на около 60 години, но изглежда много по-млада. Тогава съдбите ни се разделиха и ние си разменихме адресите и домашните телефони за всеки случай, защото по онова време нямаше мобилни телефони.
А после се омъжих и ми се родиха две деца. Бях разкъсвана между дома, работата, децата и майка ми, която остана в селото. Със съпруга ми нямахме собствено жилище, затова наехме апартамент в града. Трябва да кажа, че нямах късмет със съпруга си. Той изобщо не се интересуваше нито от мен, нито от децата.
И след 10 години брак ме шокира, като ми каза, че напуска семейството, защото друга жена вече очаквала детето му. Нямах друг избор, освен да се върна на село при майка ми. Синът ми беше на 9 години, а дъщеря ми – на 6. Но аз не можех да ходя на работа от селото всеки ден, трябваше да ги карам вкъщи вечер. Майка ми се грижеше за децата. След това реших да отида на работа. Беше ми жал да оставя децата си, но нямах друг избор. Една година след като съпругът ми ме напусна, отидох да работя в Португалия.
Имах късмета да си намеря работа там веднага, за да мога да изпращам пари на децата си. В Португалия се запознах с Михайло, който също е от Украйна, но живее тук почти откакто се е родил, тъй като родителите му са се преместили тук преди много години. Също като мен, той беше разведен и три години по-голям от мен.
Отначало се срещахме, а след това започнахме да живеем заедно. Всичко беше наред, докато не поисках да взема дъщеря си да живее с мен. Синът ми остана при майка ми, а дъщеря ми се премести при мен. Записах я в местното училище. Тя бързо научи езика, но идеята не се хареса на Михаил. Започна да говори открито, че дъщеря му ще попречи на щастието ни. И един ден дойде моментът, в който трябваше да направя избор, и аз избрах дъщеря си. Наехме собствен апартамент и напуснахме Михаил.
Стана ми все по-трудно да плащам сама наема и на практика спрях да пращам пари на майка си и сина си, защото не ми оставаха никакви пари, а ние самите едва се издържахме. И тогава наскоро майка ми ми се обади и каза, че съм наследила някакви пари и трябва да дойда при нея, за да оформим всички документи.
Смаяна научих, че Нина Карловна, която не бях виждала от почти 20 години, ми е преписала луксозния си тристаен апартамент в центъра на града. Наскоро беше починала, но ми остави писмо, в което пишеше, че не е забравила как съм я спасила. Сега повече от всякога осъзнавам, че добрите неща, които правим, се връщат стократно при нас. И въпреки че животът ми не беше лесен, съм убедена, че сега всичко ще бъде наред за мен и децата ми.
