Дядото на Микита живее със семейството на внука си Андрий. Той и съпругата му Мария живееха в тристайния му апартамент в миризливия град. Те нямаха собствени деца. Затова са живели заедно през целия си живот. Те щяха да продължат да живеят така, ако не беше един ужасен ден. Този ден Мария отишла да купи хляб и не се върнала.
Навън тя се почувствала зле. Тя падна. Хората минаха покрай възрастната жена. Тя лежала там дълго време, докато не дошъл един млад мъж. Той веднага се обадил за помощ. Колата пристигнала бързо, но било твърде късно да се спаси Мария. Ако хората не били така любезни и не се били обадили навреме, тя щяла да изкърви до смърт.
Дядото на Микита разбрал за това по-късно. И тогава скръбта изпълни очите му. Той не си спомня много от това, което се е случило след смъртта на жена му. Този млад мъж е Андрий. Когато се запознали, той често идвал на гости на дядо си Никита. Когато Никита Иванович разбрал, че Андрий с жена си и двете си дъщери живее в апартамент под наем, предложил да се премести при него. Апартаментът е голям, има достатъчно място за всички. И дядо ми няма да живее сам. Отначало Андрий се поколеба, сякаш роднините му щяха да се възпротивят.
Но когато разбрал, че дядо му няма семейство, той се съгласил да се премести. Наистина е по-добре, заедно е по-забавно. И е много по-добре, отколкото да живеем в апартамент под наем. Сега той сам плаща сметките за комунални услуги, не позволява на дядо си да го прави. А Никита Иванович е в още по-добро положение. Сега пенсията му стига не само за лекарства, но и за да спести малко за децата си. Отначало дядото се опитва да помогне на съпругата на Андрий.
Той готвеше вечеря, докато всички се приберат вкъщи. Момичетата от училище се прибират рано. Обядват и сядат в стаята с дядо си. Той им разказва много интересни неща. След това си пишат домашните заедно. С дядо ми е интересно. Той винаги знае какво да каже или как да помогне. Като цяло учебната програма в училище не е такава, каквато беше преди.
Те живеят по този начин от няколко години. По някаква причина съпругата на Андрий започнала да се оплаква, че й е трудно да се грижи за дядо си. Той е стар, може би трябва да бъде настанен в старчески дом? В края на краищата той е на много години. А ако го направи, кой ще се грижи за него? Никита Иванович подслуша този разговор. Отишъл в стаята си и не излязъл няколко дни. Андрий се почувства виновен.
Той изкрещя на жена си, че си е измислила това. Не си спомня в чий апартамент живее, за да обижда дядо си по този начин. Но оттогава отношенията между дядото и Андрий и съпругата му се влошават. Дядо Микита все още посрещал момичетата от училище и ги хранел. Те си пишеха домашните в неговата стая. Но вечерта той не дойде на масата. Просто седеше в стаята си. Андрий помоли да го види, но старецът все още не идваше. Съпругата на Андрий дори не си помисли да го види. Тя смяташе, че е права. Не си спомня на кого дължи живота си в този апартамент. Година по-късно дядо ѝ забележимо затлъстял. Той стана още по-нисък.
Можеше да ходи само с бастун. Разбъркваше краката си, което накара съпругата на Андрий да се усмихне. Това беше начинът, по който дядо Никита се държеше с нея. Но разговорът за старческия дом никога повече не се повтори. Тя вижда как дъщерите ѝ се втурват към дядо си. Не й се налага да мисли къде са те и с кого. Но Никита Иванович се бори с нея. И нищо не можеш да направиш по въпроса. Напоследък изобщо не ми се искаше да се прибирам у дома.
Един ден дядо ми не излезе от стаята си. Понякога, въпреки че не излизаше, можеше да се чуе как се размърдва наоколо. А сега цареше тишина. Андрий погледна в стаята на дядо си и замръзна на място. Никита Иванович го нямаше. След охраната те претърсиха вещите му в стаята му. Момичетата погледнаха в кутията. Там, на самото дъно, под речите, имаше четири плика. Върху всеки от тях имаше име. Единият плик беше за Андрий, другият – за съпругата му, а два – за момичетата, като всяко от тях имаше отделен плик с пари. Каквото оставало от пенсията до края на месеца, дядото слагал по равно в четирите плика. Съпругата на Андрий се разплака. Едва сега разбрала колко много ги е обичал дядо ѝ. Грижел се е за всички и е помнел нея. Намерихме и завещанието му, в което той оставя цялото си имущество на Андрий. Едва сега разбрахме колко кратък е животът.
Изглеждаше като дълъг живот.
Но ако се замислиш, животът минава, преди да се усетиш. Оттогава семейството им е станало близко. Разговарят много помежду си. Дъщерите започват да разказват на родителите си за живота си в училище, за своите приятелки и приятели. Преди това нито баща им, нито майка им са се интересували от живота им.
Всички разказваха само на дядо ми.
