Измерваме пулса и кръвното й налягане. Медицинската сестра развълнувано съобщава, че пулсът е под нормата – 90 на 60. Тя се оплаква от силна коремна болка. Слушам сърдечния ритъм на бебето – няма сърцебиене.
Заповядвам: “Качете я на носилка и незабавно в операционната зала!” Днес бях дежурен в акушеро-гинекологичното отделение. Изведнъж в родилното отделение беше приета бременна жена в тежко състояние. Повикаха ме да помогна. Жената се оплакваше от болки в корема.
Жената е раждала два пъти преди това. Измерваме пулса и кръвното й налягане, но чрез цезарово сечение. Медицинската сестра развълнувано съобщава, че пулсът е под нормата – 90 на 60. Тя се оплаква от силна коремна болка. Слушам сърдечния ритъм на бебето – той отсъства.
Жената има тахикардия. Тя е доста слаба. Заповядвам: – Незабавно на носилка и в операционната! Бързо набирам хирурга и анестезиолога, изпращам ги в операционната.
Медицинската сестра прави предварителни изследвания. Медицинският персонал се подготвя за операцията. Хирургът се приближава и тихо пита: “Има ли надежда да спасим детето?
Аз мълча. Отговорът е заседнал някъде в гърлото ми.
Не искам да кажа най-лошото. Цялото внимание е насочено към жената. Извършваме цялостно почистване на матката. Това е всичко!
Зашиваме аортата, след което затваряме разреза. Предаваме бебето на медицинската сестра. Тя работи върху него. И изведнъж, неочаквано, тишината се нарушава от детски плач.Главният лекар влиза в кабинета с щастлива усмивка: “Аз съм щастлив лекар”, казва той. “Успяхме.” Успяхме да върнем живота на детето и да спасим майка му.
Ситуацията далеч не е била извънредна. Но ние се справихме с нея. Операцията беше успешна. Най-трудното беше минало. Въздъхнах с облекчение. Беше четвъртата нощ. Отидох в стаята на обитателите, за да си почина малко…