Олга и Вадим бяха женени от седем години. Бяха много хармонична двойка и единственото, което ги притесняваше, беше липсата на деца. Преди три години, след курс на лечение, те най-накрая успели да заченат дете.
Но в осмия месец Оля започва да ражда преждевременно и бебето се ражда недоносено.
То живее само два дни. Олга и съпругът ѝ били много разстроени, защото детето било дългоочаквано.
Когато забременяла отново, Олга спазила всички препоръки на лекарите и се надявала, че този път всичко ще мине добре. Навреме се родило красиво момченце. Същата вечер Алина, съседка в отделението, родила своето бебе. Алина беше едва на осемнадесет години. Бременността ѝ беше неочаквана и не особено желана. Веднага след раждането на детето тя се оттегли от него.
Оля не можеше да понася да гледа малкото момиченце, което непрекъснато плачеше, когато майка му не му обръщаше внимание. Тя се обади на съпруга си. -“Вадим, скъпи, искахме да имаме дъщеря, нали?
-“Ами, да, защо?” – Ами, ето какво… Тя разказа на съпруга си за ситуацията в сиропиталището. Вадим предложил първо да погледнат детето. Веднага щом двойката взе детето в ръцете си за първи път, разбра, че то е тяхна дъщеря.
Те решават да я осиновят. Оказало се, че всъщност Оля е родила само момче, но те се върнали у дома с две деца. Семейството с радост приема Евочка в семейството си.