Когато родих две деца, си мислех, че поне те ще се грижат за мен на стари години. В края на краищата бях посветила целия си живот на отглеждането на дъщеря си и сина си.
И направих грешка, защото сега, когато съм по-възрастна и имам нужда от грижи, защото не мога да се грижа за себе си, никой от тях не пожела да ме вземе в дома си и да се грижи за мен. А е много трудно да знаеш, че децата ти нямат нужда от теб… Аз ги отгледах сама. Съпругът ми почина, когато се роди синът ни, а по това време вече отглеждахме дъщеря си. Работех на две места, за да имат всичко. Дадох на всеки от тях образование.
И то не просто образование, а висше образование. Дъщеря ми получи диплома по дизайн, а синът ми – по инженерство. И двамата имат добра работа. Докато бях здрава, винаги им помагах с децата. Имам двама внуци: Михаил, син на дъщеря ми, и Андрюша, дете на сина ми.
Водех момчетата на клубове и ги прибирах от училище. Те често оставаха при мен. Но един ден се почувствах зле точно на улицата. Вкараха ме в болницата. Дъщеря ми ме посети само веднъж през цялото време, а синът ми успя да ми се обади само веднъж. Изписаха ме след една седмица и ми казаха да не се преуморявам, но тогава децата ми доведоха внуците.
А знаете как е с тях: искат да играят, да готвят и да ме водят на детската площадка. Два месеца по-късно се почувствах още по-зле. Помолих сина си да ме вози с кола за контролни прегледи, но той винаги беше зает, затова извиках такси. Нека ви кажа: за един пенсионер това е значителен разход.
Времето минаваше и един ден просто не можех да стана от леглото. Обадих се на дъщеря ми, но тя беше на работа и ме посъветва да извикам линейка. Откараха ме в болницата. Оттогава не мога да ходя самостоятелно. Преди да ме изпишат, Li_kap обясни на децата ми, че не бива да ме оставят сама и че имам нужда от грижи.
Вкъщи дъщеря ми и синът ми дълго спориха кой да ме вземе да живея с тях. Дъщерята се аргументираше, че разполага с малък апартамент и няма отделна стая за мен. Синът ми не се поддаде и отговори, че макар да има голям апартамент, съпругата му очаква дете и едва ли ще се съгласи тъщата да се премести при него.
Чувствах се толкова разочарована, че съм живяла цял живот и не заслужавам съчувствие от децата си.
Прекъснах ги и им казах и на двамата да си ходят! Не искам да виждам нито един от тях! Ще се справя сам и няма да им бъда в тежест. И те си тръгнаха. Лежах там и плачех във възглавницата си. Как можеше да се случи това? Как от любими деца се превърнаха в егоисти? Наистина ли ги отгледах така?
Не можах да заспя цяла нощ. А на сутринта бях много потиснат. Чух, че входната врата се отваря, и се изплаших. Оказа се, че децата са си тръгнали вчера, а апартаментът е бил заключен цяла нощ.
И аз не можех да стана. Това беше съседката ми от първия етаж, приятна млада жена, която отглеждаше сама дъщеря си. Тя искаше да ме посети. Чувствах се толкова зле, че й разказах всичко. Тя предложи помощта си, но ако собствените ми деца нямат нужда от мен, как мога да приема помощ от непознат? Но съседката беше настойчива. Тя ми донесе храна и ми направи чай.
Оттогава тази самотна майка се грижи за мен и аз й давам половината от пенсията си. Тя я използва, за да ми купува хранителни продукти и да ми готви. Останалата част от парите се харчи за комунални услуги и други стоки за домакинството. Сега животът ми зависи изцяло от един непознат човек, а собствените ми деца не се интересуват от майка си. Те ми се обаждат от време на време и изпитват облекчение, че има кой да се грижи за мен. Никога не съм мислила, че в края на живота си ще получа такова предателство, и то от сина и дъщеря си. Отгледах неблагодарни деца.
