Една от колежките ми ме покани на сватбата си. Бях нова в екипа, не познавах младоженеца, но си помислих, че ще е забавно и ще се сближим с колегите си. Събрахме се с целия екип и пристигнахме в залата.
Когато влязохме, всички гости вече бяха седнали на масата. Имаше много гости, около 150, а залата беше красиво украсена с различни цветове. Но нещо друго привлече вниманието ми.
Този поглед! Веднага разбрах, че това е любов от пръв поглед. Той ме гледаше, а коленете ми трепереха, сърцето ми потъваше в гърдите. Това беше годеникът ми. През цялата ваканция не можех да си намеря място, не ядях и не пиех.
Реших да си тръгна по-рано, защото не разбирах какво се случва. На следващия ден излязох от работа, а той беше там и ме чакаше. Не разбрах как съм се озовала в колата му.
Той започна да ме целува, а аз не отказах. Прекарахме целия ден заедно.
Целувахме се, разговаряхме, не забелязвахме времето. Отидохме при мен и всичко се случи… На тръгване той обеща да поговори с жена си за развода. И удържа на думата си. Няколко дни по-късно вече живеехме заедно. Не знам какво й е казал, как й е обяснил ситуацията. Важното е, че скоро ми предложи брак и се оженихме.
Е, разбира се, аз напуснах работа. Бях новото момиче там и, разбира се, всички ме кодираха и ругаеха. В деня, в който напуснах, чух такива неща за мен, че не мога да ги опиша с думи. Сега също не знам какво й е наред. Със съпруга ми никога не сме обсъждали нито моето, нито неговото минало. Започнахме от нулата и вече три години сме щастливи. Всички казваха, че скоро ще бъде добре, добре, добре, ще видим развод. Но не. Всеки ден, в който живеем заедно, е удоволствие и щастие.
