Баща ми напусна майка ми и мен, когато бях много малък. Майка ми и аз се преместихме в Полша. Майка ми се влюби в един мъж, изпрати ме в дома на дядо ми и остана с новата си любов, като обеща да ни изпраща пари всеки месец. Комуникацията с майка ми (дори финансовата) беше напълно прекъсната 8-9 месеца след като се преместих. Дядо ми и аз останахме сами, сами. Когато майка ми изчезна от живота ни, разбрах, че трябва да се грижа за себе си и за дядо ми. С дядо ми открихме в мен талант и скрита страст: езиците!
Постъпих във филологическо училище, а след това станах преводач. Дядо ми казваше, че никога няма да се загубя с познанията си по езици. Знаех перфектно английски, а дядо ми купуваше книги и речници по немски. Когато станах на 26 години, бях най-добрият преводач в нашия град. Скоро след това бях наета от една компания, за да осигуря симултанен превод по време на различни преговори.
По време на тези преговори се запознах с бъдещия си съпруг. Той е англичанин, дойде в Украйна по работа и след двегодишна връзка ми предложи брак, преместихме се при него и аз започнах да извличам плодовете на дългогодишния си труд и усилия.
Разбира се, беше ми трудно да напусна родния си край, но на всеки празник идвахме в къщата на дядо ми. Той и съпругът ми не се разбираха, но активно общуваха на собствения си жестов език. Всичко не можеше да бъде толкова съвършено.
Скоро след това майка ми ми се обади. Явно е разпознала номера ми от дядо ми, но аз го разбирам.
Майка ми щеше да изяде душата му. Както и да е, нещата за майка ми в Полша се влошиха, затова тя реши да разбере как се справям и когато разбра, че съм омъжена за англичанин, си помисли, че би било много полезно за нея да възстанови връзката си с мен.
Когато майка ми каза: “Имаш късмет, че имаш добър мъж”, аз се сбогувах, сложих слушалката и добавих номера ѝ в черния си списък. “Късмет”… Мисля, че се нарича по друг начин: упорита работа, работа върху себе си, дисциплина… нали?
