Мащехата ми ни изгони от къщата в студената зима, като каза, че трябва да чистим снега. Това щеше да завърши с трагедия, ако баща ми не ни беше намерил

Бях на девет години, а сестра ми – на пет, когато майка ми почина. Година по-късно баща ми се ожени. Още от първите дни майка ми не ни харесваше, особено мен, Оленка повече или по-малко, защото се беше сдобрила с дъщеря си.

Оленка беше малка и не разбираше много неща. Баща ми беше по цял ден на работа и се прибираше късно.

Рядко го виждахме, прекарвахме по-голямата част от деня с мащехата ми. Не му се подигравах, не исках да ме разстройва. Мълчаливо, прикривайки обидата си, понасях всички нейни обиди.

Той сякаш я обичаше. Детството ни беше като в някаква тъжна приказка – зла мащеха, която обожава дъщеря си и мрази невръстните си деца. Нарекох я “Злома”, съкратих го на “зла мащеха”. Тя постоянно ми съскаше и ме ругаеше, беше буквално недоволна от всичко. Веднъж, докато си играеше с дъщеря си, Оленка я обиди. Разгневената жена се нахвърлила върху Оленка с меч, за да я удари – и това била последната капка. Аз застанах между тях и я спрях да удари сестра ми. Жената стисна устни и ме погледна ядосано. – “Намерихте ли защитник? Излезте навън и няма да ви пусна в къщата, докато не почистите целия сняг! И тя ни избута навън, без да ни даде възможност да се облечем както трябва. Лена носеше тънка рокля и чорапогащник.

Тъкмо бях успял да грабна якето си. – “Моля те, остави Оленка да остане тук, аз сам ще я облека.

Не, тя също е малко момиче, така че знае как да се скара на моята Ирка. През нощта падна много сняг и беше невъзможно да го изчистим целия. Тази година беше студена зима и снежинките продължаваха да падат на земята, докато се въртяха във въздуха.

Почуках на вратата на съседите и ги помолих да оставят сестра ми при тях, докато баща ми се върне, а аз отидох да разчистя снега. Любезните съседи се съгласиха да я приютят. След половин час вече не усещах краката и ръцете си, но знаех, че не мога да спра, можех да замръзна. Пръстите на ръцете и краката ми станаха забележимо сини.

Изведнъж се подхлъзнах и паднах. Спомням си само, че сънувах майка ми, която плачеше и ме молеше да стана, като казваше, че трябва да отида рано при нея. Осъзнах, че тя много ми липсва. Събудих се в болницата. Баща ми ме намери, не ми беше студено, защото кучето ни ме стопляше. Когато се върнах вкъщи, Злама я нямаше, баща ми я беше обвинил. Баща ми разбра, че трябва да се грижим за себе си. Мащехата ни нямаше да стане наше семейство и нямаше да ни обича. Той избра своите деца.

 

Related Posts