Казвам се Людмила. На двадесет и шест години съм и от три години съм омъжена за прекрасен мъж. Бракът ни изглеждаше идеален, докато не се появи свекърва ми.
Когато със съпруга ми все още се срещахме, бяхме неразделни: прекарвахме почти цялото си свободно време заедно. Връзката ни се разви много бързо и бързо решихме да започнем да живеем заедно. Наехме апартамент и започнахме да живеем заедно.
Бях напълно доволна от съвместния живот, но ужасно се дразнех от периодичните посещения на свекърва ми в дома ни, защото тя беше много придирчива и постоянно ми четеше бележки. Чувствах се като лимон, който е оцелял, и прекарах два дни далеч от нея.
Според нея правех всичко напълно погрешно. Но това не е всичко… Две години след сватбата ни баща ми се разболя тежко и почина. Той ми остави в наследство апартамента, в който живееше през последните години. Затова със съпруга ми решихме да се преместим там, за да не се налага да харчим пари за наемане на апартамент. Направихме някои козметични ремонти и се настанихме.
Смятахме, че това е идеалният живот, защото свекърва ни живееше на другия край на града и започна да ни идва на гости много по-рядко. Но щастието ни не продължи дълго. Един ден свекърва ми ни дойде на гости. Тя се огледа и започна да хвали апартамента и квартала, в който се намираше. Беше необичайно мила и любезна. Но после всичко стана ясно, когато започна да ни намеква, че би било хубаво да се премести в този уютен и комфортен апартамент.
Каза ни, че трябва да се преместим в едностайния ѝ апартамент в отдалечен и не особено благоприятен квартал. И накрая добави следните думи: “Не е ли вярно, сине, ние вече обсъдихме всичко. А ти каза, че нямаш нищо против да живея тук!”
А аз бях в състояние на шок и просто усвоявах тази информация в продължение на няколко минути. И тогава ѝ казах, че не искам да се изнасям от собствената си къща, и тогава започна…
Свекърва ми почти изгуби глас, крещеше ми. Заплашваше ме с развод и се хвалеше с връзките си в съда, които ще ѝ помогнат да си върне апартамента от мен. Казах ѝ да се махне от дома ми. И през цялото това време съпругът ми просто стоеше там и не правеше нищо. Сега не знам какво да правя. Мислите ли, че трябва да се страхувам, че апартаментът ми ще бъде съден?