Някакви хора в сини униформи почукаха на вратата на баба Таня. – Бабо, отвори. Ние сме от газовата компания, проверяваме дали жителите имат газов детектор.
– Защо още? – За да може, ако има теч, да се задейства навреме. Ако не го направи, ще трябва да платите голяма глоба, като три от заплатите ви. – Нямам нищо…
– Бабо, тогава имаш един начин. Можем да го инсталираме още сега. Ще струва колкото глобата, но вече ще сте в безопасност.” – Влезте, млади хора. Когато униформените влязоха, баба Таня веднага заключи вратата след тях. – Така е, сега сте хванати. – Какво означава всичко това, бабо? “Бързо донесете парите – каза със строг тон първият мъж – Какво си ти, скъпа, сляпа? Не виждаш ли колко камери имам тук? Те не само заснемат картина, но и издават звук.”
– О, наистина, навсякъде има камери… но защо? – Синът ми разбра и ги постави там. Той е моят капитан, така че те наблюдава. Можеш да го поздравиш, той чува всичко и може да се обади на полицията по всяко време.
– Бабо, може би можем… да се споразумеем някак? – Тогава иди и ми поправи тоалетната, една крушка, аз ще ти намеря още работа. Мъжете в униформи работиха при баба Таня около три часа.
А след това, когато свършиха цялата работа, се поклониха, погледнаха към камерата и просто избягаха от апартамента на баба Таня. Вечерта вкъщи се прибрала внучката на бабата: “Защо седиш там толкова щастлива, баба Таня?
“Не… просто е хубаво, че половината ти апартамент е ремонтиран безплатно. Внучката не разбираше какво има предвид баба ѝ с това. Тя се преоблякла и включила фотоапаратите си. Записваше видеоклипове с готвене, разказваше за рецептите си и след това ги публикуваше онлайн.
