Избягах от дома, когато бях само на 18 години. Напуснах, защото беше невъзможно да живея там. Избягах, за да се спася. Работата е там, че баща ми почина отдавна, а майка ми се омъжи повторно.
На доведения ми баща се роди син, а след това майка ми роди момиче. След раждането на сестра ми станах излишен и започнах да спя в килера.
Доведеният ми баща и синът му ме малтретираха, а майка ми изобщо не ме защитаваше, сякаш бях чужд човек за нея. Един ден, след поредния скандал, взех тайника на доведения си баща, събрах си нещата и заминах за друг град. Там срещнах съпруга си, омъжих се и имам дете.
Слава Богу, имах късмет със съпруга си. Имам работа и печеля добри пари. Живеем в апартамент под наем. Един ден в търговски център изненадващо видях доведения си брат. Не исках да се срещам с него, затова взех детето си и побягнах към колата. Но той ме забеляза, изтича след мен и ме хвана за ръката. Миришеше на алкохол. Изплаших се.
Избягах, бързо се прибрах вкъщи и разказах всичко на съпруга си. Тогава съпругът ми разбра, че апартаментът, в който всички са живели, е принадлежал на баща ми. Решихме да отидем в дома им и да поискаме моя дял. Ако това е апартаментът на баща ми, значи и аз имам някаква част от него. Както се оказа, апартаментът принадлежеше изцяло на мен. Баща ми се появи точно навреме. Майка ми знаеше, но го криеше от мен.
Отнех им апартамента, продадох всичко и им дадох само част от парите. Купих за себе си тристаен апартамент, а те си купиха малък. Всички ме наричаха с ужасни имена. Доведеният ми баща ме наричаше безсрамен мошеник.
Майка ми каза, че сега няма дъщеря, а на мен вече не ми пука, нямам нужда и от нея. Мисля, че постъпих справедливо. Те получиха това, което заслужаваха.
