В работата ми има една жена, която се казва Любов. Тя казала на децата си, че се пенсионира, но си взела платен отпуск и няколко седмици за своя сметка. Искала да даде урок на синовете си. Жената има четири деца.
Дъщеря ѝ и най-малкият ѝ син са заможни и живеят отделно със семействата си. А другите двама седят на врата на майка си. Живеят заедно с Любов, всяка от тях има собствена стая. Въпреки факта, че те също имат собствено жилищно пространство. Бащата се е погрижил за бъдещето на всички.
И двете момчета не са работили от една година, така че всичките ви разходи са за сметка на майка ви. Точно както при децата. Тя готвеше вечеря, хранеше ги и ги слагаше да спят. Всеки ден те обещаваха на майка си, че скоро ще отидат на работа. Оправдаваха се, че сега са трудни времена и е много трудно да се намери работа. Казваха, че тя така или иначе е по-добре и се забавлява повече с тях. Любов Ивановна си беше у дома от два дни.
Тогава синът ѝ се приближи и попита: “Мамо, защо не отиваш на работа? Твърде заета ли си?” И тя ми каза, че е навършила пенсионна възраст. Синът съобщил новината на по-големия си брат и заедно започнали да убеждават жената да се върне на работа. В края на краищата тя е все още много млада, всеки на тази възраст работи. А пенсията ѝ ще бъде много малка, недостатъчна за нищо. Те се възмущаваха и от факта, че майка им не ги е помолила за съвет. Любов Ивановна отстояваше позицията си.
Храната в хладилника постепенно свърши. Скоро семейството се хранеше с каши без олио и супи с вода. Измислената история имаше щастлив край. Първо, средният син се изнесъл, а след това най-големият син си събрал багажа и заминал. Не исках те да ядат безвкусна храна. И буквално месец по-късно те си намериха работа.
Тогава настъпиха трудните времена. Когато Любов Ивановна ни разказа, ние не й повярвахме, защото тя нямаше да може сама да седне на каша. Тя каза, че е готова да направи всичко за този резултат. Сега синовете ѝ са станали по-независими, а нашата колежка се радва на живота си.
