Отгледах синовете си сама. Съпругът ми замина да работи в чужбина, когато синовете ми тъкмо бяха започнали училище. Не се нуждаехме от пари, имахме достатъчно за всичко, но Васил каза, че иска да си купи кола и замина, и оттогава не съм го виждала. Отначало изпращаше пари, но после си намери друга жена и ни забрави.
Момчетата израснаха разглезени, защото аз никога не им отказвах нищо, опитвайки се да компенсирам липсата на баща им. Така че те ми помагаха само в замяна на материални награди. Веднъж брат ми Ярослав ни дойде на гости. Приготвих празнична трапеза. Децата дойдоха на масата, когато всичко беше готово. Тогава забелязах, че в къщата е студено и трябва да нагря печката.
Нямаше дърва, затова се наложи да изляза на двора и да нарежа дърва. Когато се върнах в къщата с дървата, забелязах, че Ярослав е много изненадан. “Защо правиш всичко сам, при положение че имаш две здрави чела? Не могат ли да ти помагат?” – попита Ярослав. “Мързеливи са – отвърнах аз.” – “Ще остана при теб един месец и ще науча племенниците си да ти помагат.
На следващата сутрин Ярослав тръгна да поправя оградата. Николай се заинтересува от тази работа и през прозореца видях как се приближи до чичо си, попита го какво прави и доброволно се съгласи да му помогне. На следващата сутрин Микола покани Ярослав да секат заедно дърва. Орест само завъртя пръст в слепоочието си и каза: – Нямаш ли какво да правиш? “Не разбираш, на мама ѝ е трудно сама, а ние, вместо да ѝ помогнем, само ѝ създаваме още проблеми. Ако не искаш, недей да помагаш.
Орест отиде да играе, а Никола и брат ми насякоха дърва и започнаха да чистят двора. Събраха много сухи клонки и решиха да запалят огън. Аз нарязах малко бекон и го извадих, за да го изпека на барбекюто, точно както правехме, когато бяхме деца. Седнахме в семейния кръг и си припомнихме истории от детството.
Орест се върна и видя, че се забавляваме, и се присъедини към нас. На следващия ден почистихме плевнята и мазето, а после Ярослав и синовете ми поправиха пода. Попитах брат ми как е успял за една седмица да направи това, което аз не бях успявал да направя от много години. Когато видяха, че е лесно да се помага, се включиха и усетиха, че им харесва”, отговори Ярослав, смеейки се.
