– Скъпа, ще приключиш ли скоро с работата си? – След около час. – Трябва ли да се отбия до супермаркета по пътя?
– Да, уикендът е, влез, за да не се налага да излизаш отново, скъпа. Често ми се налагаше да пазарувам сама. Живеем в предградията, но предпочитаме да пазаруваме в голям супермаркет в града.
Там всичко е прясно и разнообразно. Жена ми заема висок пост и често няма време. С Вероника се запознахме в университета и тя е много решителен човек. Израснала е в дисфункционално семейство. Отгледана е от майка си сама и често са нямали пари. От детството си Вера е свикнала да работи.
Майка ѝ работи, а Вера води домакинството от десетгодишна възраст. Тя е отличен готвач. Но тя не забравя и за самоусъвършенстването, чете много книги и работи върху себе си. Именно това желание я изведе до върха на кариерната стълбица. Гордея се със съпругата си.
За съжаление майка ѝ почина, преди да се запознаем. Отидох в супермаркета, отворих списъка, който ми беше написала жена ми, пазарувах и излязох от магазина с две тежки торби. Беше минал почти час, затова запалих колата и се отправих към офиса на жена ми. Шофирах, като от едната страна имаше поле, а от другата – горска плантация. Пътят е безлюден.
Изведнъж на една автобусна спирка забелязах една жена, която стоеше съвсем сама и увита в яке. Стана ми жал за нея, затова реших да взема спътник. Щом спрях, жената сама отвори вратата на задната седалка и се качи вътре.
“Трябва да отида в предградията”, каза тя. Кимнах. – Добре, но също така трябва да взема жена ми от работа. Караме тримата, вече наближавам предградията, обръщам се, за да попитам жена ми къде трябва да отиде, но нея я няма на задната седалка. Жена ми седи там, бледа като тебешир. Къде отиде тази дама?
Съпругата му едва успя да изтръгне думите: – Не знам, но Саш, това беше майка ми…
