Баща ми стоеше под дъжда и гледаше в далечината. Той си спомняше за двете жени, които обичаше най-много. Дъщеря му го повика. Гласът на дъщеря му върна Андрий в реалността.
Тя го викаше на вечеря. Андрий влезе в кухнята и видя на масата кльощав мъж. Настя подреждаше масата. Тя представи Игор на баща си.
Те учат заедно в института… Следобед Люба съобщава на баща си, че е бременна и че сватбата им скоро ще се състои. Знаеше, че на баща ѝ ще му е трудно да приеме ситуацията, но не можеше да го държи в неведение.
След като се извини на Игор, тя отиде при баща си. Андрий се върна към спомените си. Той беше влюбен в нея. Тя имаше красиво име. Той не посмя да се срещне с нея; после тя се отдалечи. След известно време разбра, че Вера вече не е там. Това беше голям удар за Андрий. Той често посещаваше гроба ѝ и носеше цветя. Понякога виждал жена, която идвала при Вера, изчаквал я да си тръгне и тогава се приближавал до гроба.
Един ден най-накрая трябваше да се срещнат лице в лице. Той се досети веднага. Това беше сестрата на Вера. Тя беше като две грахови зърна в шушулка. Андрей нямаше думи. Гледайки жената, мъжът осъзна, че вижда в нея Вера, същия поглед, същите любими очи. Андрей избухна в сълзи.
Надежда седна до него и обгърна раменете му, после го покани в дома си, като любезно му предложи чаша чай. Цяла вечер той я наричаше Вера, без да го осъзнава. После падна на колене и я помоли да се омъжи за него. Изненадващо Надежда се съгласила. Скоро тя забременяла и Андрий бил много щастлив.
Родило се момиченце с очи точно като тези на Вера. Родителите ѝ я нарекли Любов. Петнадесет години след щастливия им семеен живот Надежда умира. Минали са няколко години, но болката от загубата не е утихнала…
Скоро Люба ражда момиченце. Андрий я помолил да нарече дъщеря си Вера. Люба се съгласява. На лицето на Андрий най-сетне се появи усмивка, мечтателна усмивка, и в очите му се появи живот.
