Татко, благодаря ти, че влезе в живота ми… Пост с благодарност към всички онези мъже, които са направили това, което е направил баща ми. Майка ми ме е родила много рано. Изчислих, че по време на раждането е била на 17 години. Не познавах баща си.
Майка ми не ми е разказвала за него, а и аз не се интересувах. Защо да се интересуваш от някой, който не се интересува от теб? Бях на 9 години, когато майка ми ме запозна със съпруга си. Бях много неохотна да го приема. Изобщо не се чувствах комфортно да имам някой друг в семейството ни. Типично дете, което не разбира всички нужди на един възрастен. По онова време майка ми беше на 26 години, а съпругът ми – на 30.
Майка ми и аз се преместихме в апартамента на съпруга ми. Имам собствена стая. Всички заедно се разхождахме в парка и ходехме на кафенета. Разбрах, че всичко това се прави заради мен, за да мога да се отнасям по-добре с мъжете. Но не. Мислех, че с майка ми сме перфектното семейство и нямаме нужда от никой друг. Мама се озова в болница. Първоначално я оперираха в градската болница. Седмица по-късно я изписаха, но майка ми не се чувстваше добре – температурата ѝ не спадаше и тя започна да бълнува. Чичо Саша (тогава го наричах така) започна да звъни някъде, после качи майка ми в колата и си тръгна. Той се върна без колата и без майка ми. Години по-късно разбрах, че майка ми е трябвало да се подложи на втора операция в частна клиника.
А чичо ми Саша платил на клиниката с колата си, която наскоро бил купил направо от автосалона. В рамките на една седмица той се отърва от колекцията си от редки вина. Той имаше много голяма колекция. Спомням си, когато майка ми все още беше в клиниката и аз попитах къде е отишла колата, на което чичо Саша отговори:
“Размених я за здравето на майка ти”. Тази фраза наистина ми остана в съзнанието по онова време. Все още си спомням как чичо Саша я каза. Оттогава коренно промених отношението си към него. От този момент нататък започнах да го наричам баща. Няколко години по-късно той ми помогна да вляза в университет срещу заплащане, защото нямах нужните оценки. Жалко, че такъв човек се появи, когато бях на 9 години… Иска ми се той да ми беше баща от самото начало… Но знаете ли, всички тези парични въпроси не са много важни за едно дете.
Спомням си как ми помагаше с домашните, как тримата играехме волейбол и как заедно направихме походна торта от крекери и кондензирано мляко. И, разбира се, специални благодарности за начина, по който общуваше с майка ми. Спомням си цялата любов, която влагаше в думите си, как милваше косата на майка ми. Беше истинско щастие. Благодаря ти, татко, че направи майка ми щастлива!
