– Мамо, ще имам близнаци. Не мога да живея без теб… Олга Захаривна отиде в дома на дъщеря си. Рик има две малки деца… – Можеш да останеш при нас. Жена ми ще отиде на работа.
Ще направим ремонт… Оля Захаривна продава къщата си в селото и се премества при дъщеря си и зет си, въпреки че приятелите ѝ я разубеждават. Изминали още три години. Все по-често в разговорите между дъщеря ѝ и зет ѝ проблясват думи за тесните условия в 40-метровия апартамент. Накрая Олга Захаривна не издържала повече и помолила зет си и дъщеря си да й намерят малка къща с парите, останали от продажбата на къщата.
Те намерили някаква полуразрушена къща. Донесоха я и си тръгнаха, изглеждайки толкова обидени: “Защо майка ми е изненадана? Тя можеше да живее с нас.”… Къщата беше напълно изоставена. Прах, паяжини, мишки, изгнили подове… Излязох да разгледам плевнята и лятната кухня. Преди да стигна дотам, една млада жена ми извика:
– Здравей. Казвам се Анна. Живея в съседство с вас. Ще те вземат ли? Едва ли е възможно да се преместим в къщата веднага.” “Здравейте, Анна”, усмихна се Олга Захаровна, “Не, няма да го направят. Аз ще живея тук.” – “Разбирам. Тогава нека да обявим извънредно положение – засмя се Хана и започна да се обажда по телефона. Десет минути по-късно един млад мъж косеше плевелите в двора с храсторез.
Пет минути по-късно дойдоха още пет момичета (сестрите на Хана) и заедно започнаха да почистват къщата и двора. В продължение на една седмица Олга Захаривна прекарваше нощта в къщата на Хана, докато нейната беше приведена в отличен вид.
А след това бавно започна да свиква с местния ритъм на живот. Дори носеше градинската си продукция на близката магистрала, за да я продава… Дъщеря ми ми се обади шест месеца по-късно. За първи път.
– Мамо, зимата идва. Утре съпругът ти ще те прибере.” – Добре съм – отвърна Оля Захаривна и сложи слушалката. На следващия ден зет ѝ и дъщеря ѝ дойдоха да я посетят. Олга Захаривна извади от мазето плодове и зеленчуци. Подаде ги на смаяния си зет. “Върви си с Бога – каза тя тихо, – и дано имаш съседи като мен, ако, не дай си Боже, се окажеш в моето положение”.