Константин приема сериозно думите на съпругата си едва когато се оказва на нейно място. Обикновено майка му си тръгваше, преди да се прибере, но сега той си беше вкъщи, защото беше на почивка и често му се налагаше да се среща с майка си.
Всеки ден след пет часа вечерта Мирослава Андриевна идваше в дома им и извършваше ежедневна ревизия. А през почивните дни – понякога по два пъти на ден. Тя имаше ключовете от апартамента, така че никога не предупреждаваше и не искаше разрешение.
Тя много не харесваше снаха си, така че готвенето беше основната тема на нейните проверки. Мирослава Андриевна си позволявала не само да проверява какво е сготвено, но и да изхвърля храната, която не ѝ харесвала. Елена се стараела всеки ден да остава на работа колкото се може по-дълго, за да не се налага отново да се сблъсква със свекърва си.
Скоро на Константин му омръзна това положение на нещата. Майка му отново претърсва хладилника и се възмущава: “Това борш ли е? Кой готви така? В него дори няма истинско месо! Твоята Елена изобщо не е домакиня. Не можеш да храниш мъж по този начин. Константин не можа да издържи.
– “Мамо, нямам нищо против. Ние с Олена не обичаме много месо, затова изрично я помолих да не слага много от него. Престани да бъркаш в саксиите ни. Мирослава Андреевна стисна устни в знак на неодобрение. И все пак сте отслабнали с десет килограма за двете години брак! Жена ви ви наблюдава рано. Кой трябва да се грижи за вас, ако не съпругата ви?
Майка ти! Не оценяваш ли… -Мамо, току-що отслабнах. Кой е казал, че да си с наднормено тегло е добре? Не осъзнавате ли, че постоянното ви вмешателство започва да ви досажда? Защо вчера изхвърлихте цяла торба с хранителни продукти? Плащаме пари за тях. Мирослава Андреевна погледна сина си с мрачен поглед:
– Беше за хранителни стоки, но това бяха само химикали. Заради теб Елена всеки ден се прибира късно, аз почти не виждам жена си! Просто ми върни ключовете!”
-Какво?! -Да повтарям ли? Жената се обърна, хвърли ключовете на масата и гордо си тръгна. Когато Елена се върна вкъщи, намери съпруга си седнал на един стол с ръце на очите. – “Костя, какво стана? Майка ти пак ли дойде? Какво не й хареса този път? Константин сви рамене и посочи към масата, където лежаха ключовете. Елена почти затанцува от радост, когато научи, че свекърва ѝ вече няма да ги посещава постоянно.
