Първо, имам тристаен апартамент, който наследих (този апартамент е собственост на семейството ми от около 70 години), и 15-годишен син от първия ми брак. Аз съм на 36 години, а наскоро 39-годишният ми любовник Влад се премести при мен.
Отначало живеехме заедно, но после Влад каза, че дъщеря му, 13-годишната Настя, няма къде да спи в къщата на майка си. Настя се премести при мен. Освободих бившия си кабинет заради момичето.
Изнесох всичките си вещи оттам, за да може момичето да има свое собствено пространство. Трябва да кажа, че нравът на Настя не беше сладък. Още от първия ден на престоя си в моята къща тя започна да си прави шеги и закачки. Настя не беше доволна от факта, че гардеробът в стаята на сина ми е по-голям от “нейния” гардероб.
Заради това тя поиска от мен нова стая и манипулираше сина ми по всички възможни начини, като например: “Ти ли ми казваш това? Когато ми дадеш стаята си, тогава ще се замисля как да ти отговоря.” И аз казах: “Да, ти, малка манипулаторко. Работата е там, че Влад винаги защитава дъщеря си. Казва, че и той е бил такъв и този “характер” ще премине с възрастта.
Стаята не е единственото изискване на Настя. Тя е много придирчива по отношение на храната си – меко казано, е истински гурман. Настя лесно може да ми каже: “Не ям това, сготви ми нещо друго.” А преди седмица тя току-що показа върха на гадостта си.
От стаята ѝ се носеше ужасна миризма. Помолих я да почисти стаята, защото тя не ме пусна в “личното си пространство”. Оказа се, че не съм никой в дома си и няма как да ми се обади. Тогава наистина се ядосах.
Казах, че ако продължава да се държи толкова грубо, може да си събере нещата и да се върне при майка си; няма да я търпя в дома си. Влад се изправи, за да защити Настя.
Аз също му казах всичко това. Сега не знам как ще продължи връзката ни. Надявам се да не съм я съсипал напълно. Макар че, знаеш ли, ако не уважава мен и личното ми пространство, нека си ходи надалеч.
