Един млад мъж седеше до пейка в парка. Тук имаше много хора, така че той получи поне малко пари. След като напуснал сиропиталището, не успял да си намери работа, затова се скитал по улиците. Не така си е представял независимия живот на възрастен човек.
Парите, които събираше, му стигаха, за да оцелее, и не очакваше повече. Имаше само няколко монети в джоба си и продължаваше да седи там с надеждата да събере още. През парка минаваше достолепен старец, много добре и стилно облечен. Той седна на една пейка точно срещу младия мъж. Той го погледна и го попита: “Защо седиш тук?
Младият мъж се огледа наоколо и си помисли, че те не говорят на него. Той просто не беше свикнал хората да му говорят. Обикновено го подминаваха и го поглеждаха с поглед, изпълнен с отхвърляне и неприязън. “Не знам – отвърна той.” “Каква е целта и смисълът на живота ти?” – попита уважаваният мъж. “Не знам – отвърна отново младият мъж.”
Кораб, който не знае накъде отива, ще продължи да се носи по вълните, докато не се удари в скалите. Ако нямаш цел в живота, ще се луташ от страна на страна, докато накрая не се самоубиеш. Всеки трябва да има смисъл и цел в живота – каза мъжът и замълча.
Младият мъж продължи да го гледа мълчаливо. Изведнъж мъжът пребледня и бръкна за нещо в джоба си. “Какво става? Рано ли си станал?” – попита младежът. “Вода” – хрипна тихо мъжът. Младият мъж не го чу и отиде при мъжа. “Какво?” попита отново.
“Вода”, каза мъжът и извади таблетка от джоба си. Младият мъж изтича до най-близкия павилион. Извади от джоба си всички монети, които беше събрал, и ги даде на продавача: “Бутилка вода, моля. Момичето го погледна невярващо и му подаде бутилка вода. Младежът бързо я грабна и се затича към мъжа на пейката: – Ето, вземи това. Видя, че мъжът се бори за въздух и припада отново и отново. – Извикайте някой линейка – извика младият мъж, но никой наоколо не го чу. Затова побягнал обратно към павилиона и помолил продавачката да извика линейка за възрастния мъж. След като изчакал линейката и се уверил, че мъжът е натоварен в колата, младият мъж си тръгнал. Изминали три месеца. Беше зима, а това е най-трудното време за бездомните.
Младият мъж вървял по улиците и се опитвал да се стопли, но силите му не стигали. Едва стигнал до една пейка до голяма административна сграда и легнал на нея. Когато един охранител видял просяка да лежи на пейката, излязъл и се опитал да го събуди, но младежът не реагирал, той спял. Тогава излязъл собственикът на офиса и като видял същия младеж, казал на охранителя: – Качи го в колата ми. Охранителят беше малко изненадан, но не се възпротиви. Той натовари младия мъж в колата и тя потегли.
Аркадий Иванович стигна до къщата и помоли шофьора да закара младежа в стаята за гости. Той даде указания на прислугата за младежа и си тръгна. Младият мъж никога досега не беше спал толкова спокойно. Той отвори очи и с изненада видя топло, меко легло, голяма, просторна стая. “Събуди ли се?” – изведнъж прозвуча момичешки глас. “Къде съм?” – каза младият мъж, без да разбира нищо.
Новите ти и чисти дрехи са тук – каза икономката, – има и баня и тоалетна. Засега се измийте и сменете дрехите си. Бръснарят ще дойде при вас след час. Защо го доведохте при нас?” Жената се възмути. “Той ми спаси живота – каза Аркадий Иванович, – купи ми бутилка вода с последната си стотинка, докато другите хора просто минаваха покрай него. Защо трябваше да го влачите при нас?” – продължи жената. “Е, здравей, мой спасител” – каза мъжът, обръщайки се към младия мъж. “Здравей” – каза той плахо, разпознавайки го като същия възрастен мъж в парка.
“Как се казваш?” – “Николай.” “А аз съм Аркадий Иванович, а това е жена ми, Лидия Семеновна” – каза мъжът. -А аз съм Вика – каза младото момиче, което влезе в стаята. Младият мъж не знаеше какво да прави в тази ситуация, затова просто замълча. Не беше свикнал с такова внимание. Всички отидоха да закусват заедно.
След закуската седнаха в голямата, уютна всекидневна. В стаята имаше камина и беше толкова топло и уютно. Разговаряха приятно и Коля разказа на Вика цялата история на познанството си с Аркадий Иванович, включително как е живял на улицата и как са се отнасяли хората към него. След като изслушал разказа на Николай, Аркадий Иванович станал и си тръгнал с жена си. Аз ли ги разстроих? “Не трябваше да им казвам това?” – тъжно каза младият мъж. Просто твоята история ги накара да си припомнят болката от загубата – отвърна Вика и добави:
– Родителите ми загинаха при автомобилна катастрофа. Връщахме се вкъщи късно през нощта. По онова време бях на 10 години. Баща ми загуби контрол над колата и тя се блъсна в едно дърво. Родителите ми загинаха на място, но аз успях да оцелея. Отгледаха ме баба ми и дядо ми. Благодаря ви, че спасихте дядо ми.
Не знам как щях да оцелея, ако той не беше там. Николай живя в къщата им няколко седмици и много от приятелите на Аркадий Иванович не разбираха това, а някои дори му завиждаха.
Между Кола и Вика имаше явна симпатия, която прерасна в нещо повече. Аркадий Иванович наема Николай в своята фирма, където той постига отлични резултати. След известно време младите хора се женят и им се ражда син, когото кръщават Аркадий. Постепенно Аркадий Иванович предава управлението на фирмата на Вика и Кола. След 20 години до парка пристигнала скъпа кола и от нея слезли двама души. Те седнаха на една пейка.
“Аркадий, каква е твоята цел и смисъл в живота?” Николай попита сина си. “Не знам, татко.” “Кораб, който не знае къде отива, ще продължи да се носи по вълните, докато не се разбие в скалите. Ако нямаш цел в живота, ще продължиш да се луташ от страна на страна, докато накрая не се самоубиеш. Всеки трябва да има смисъл и цел в живота си – каза Николай.
