Неотдавна пътувах със семейството си от провинцията. На влизане в града попаднахме в задръстване.
Стояхме там, музиката свиреше, децата си играеха на задната седалка, а ние със съпругата ми си говорехме тихо. Пред мен имаше десет коли. После движението започна да се движи бавно и една червена кола остана да стои. Всички коли я заобикаляха
. Тогава се приближавам до тази кола и виждам бос мъж, облечен само в долни гащи. Той тичаше около колата си по странен начин. Разбрах, че на човека му се е случило нещо сериозно. Започнах да разговарям с мъжа и той беше в шок – стоял е в задръстване, а в колата му се е взривила печка и мъжът е получил тежки изгаряния. С него в колата пътувал и съседът му.
Заедно щяха да посетят децата на съседа и да им донесат подаръци от селото. Мъжът изпитвал силна болка. Започнах да спирам коли и да събирам вода от всички. Със съпругата ми измихме краката на мъжа, имаше тежки изгаряния. Обадихме се на сина на мъжа и му разказахме всичко.
Натоварихме мъжа в колата ни заедно със съпругата му и го закарахме в болницата. Жена ми успя да разчисти пътя за нас и успяхме да се измъкнем от задръстването. Съпругът ми ставаше все по-зле и по-зле, шокът започна да отминава и на негово място се появи силна болка. Синът ми успокои мъжа: “Бъди търпелив, чичо. Не плачи, ти си мъж! Сега ще те закараме в болницата.
Там ще ви помогнат. Когато пристигнахме в болницата, се оказа, че е много трудно да извадим Степан (името на мъжа): болката се беше засилила и той вече не можеше да се движи сам. Взех го на ръце и го отнесох в болницата.
В спешното отделение имаше нормален лекар и аз веднага му обясних всичко. Не забравих да му кажа, че Степан има лошо сърце. Лекарят ми благодари за това и щели да бъдат по-внимателни към него: да предотвратят инфаркт, защото това е много възможно след шока, който е преживял. Както и да е, сложиха Степан на една носилка и го отведоха в отделението. Жена ми и аз, заедно с децата ни, се прибрахме вкъщи.
След това няколко пъти посетихме Степан в болницата. Той просто не знаеше как да ни благодари. Направих това, което смятах за правилно: не можех да мина покрай човек в беда. Но шофьорите на другите коли го направиха. Как?! Нима си мислят, че такова бедствие никога няма да им се случи?
Ами ако ги задминат и други автомобили? Как ще се чувстват тогава? По някаква причина те не мислят за това. И напразно! Мога да кажа, че спасих Степан. В края на краищата той лесно можеше да получи сърдечен удар от болезнения шок. Не смятам действията си за нещо особено. В тях няма нищо героично. Това е нормална постъпка на нормален човек. Човешки и благороден.
