Аз съм на 65 години и работя в Италия от осем години. Веднага след като се пенсионирах, започнах работа. Пенсията ми е две и половина хиляди гривни! Оставих пенсионната си карта вкъщи при дъщеря ми, която плаща комуналните сметки за двустайния ми апартамент.
Искам да изкарвам някакви пари, докато имам сили, за да не се превърна в бреме за децата си на стари години. Имам две деца: син, който е на 43 години, и дъщеря, която е на 37 години. Синът ми е женен, има две деца и живее със сватовете си, имат голяма къща там. Дъщеря ми живееше с мен в двустаен апартамент. Тя се омъжи, доведе зет си при нас и след две години се разведоха. Зетят ми замина, а моята Зоряна остана вкъщи. Щом дъщеря ми си намери работа, веднага напуска, не се задържа на никое място повече от три месеца.
Реших, че няма да й давам никакви пари! Тя плаща за апартамента от моята пенсионна карта, а парите си изкарва сама. Тя ходи на пазар в събота. Тук, в Италия, аз купувам евтини дрехи от магазините за втора употреба за 1-2 евро и й ги изпращам вкъщи, а тя ги продава и живее от това. Зоряна се оплака на сестра си, че не й помагам по никакъв начин. Сестра ми дори се опита да ме засрами за това.
Защото тя и съпругът ѝ купиха апартамент на дъщеря си и ѝ помагат с каквото могат. Но казах и на дъщеря ми, и на сестра ми, че не бива да разчитат на моите евро. Аз изкарвам пари за себе си и те ще ми трябват. Не се отричам от себе си дори сега. Ако искам кафе, си купувам кафе, ако искам пица, отивам в пицария. Приятелите ми, които са работници мигранти, са изненадани, че толкова лесно харча пари.
На тях им е жал да си купуват кафе в кафене за едно евро! Събират всички пари и ги изпращат вкъщи на децата си. Аз не искам да живея така! Аз съм на 65 години, трябва да помисля за себе си.
Децата ми са пораснали, могат сами да изкарват парите си, ако искат! Сестра ми казва, че постъпвам неправилно, че с това отношение към децата ще остана сама на стари години. Казват, че не заслужавам да имам деца, които да се грижат за мен, ако се наложи. Но аз не се притеснявам за това. Все още трябва да живея, за да видя това време.
Но сега работя и мога да си позволя да харча за себе си. И синът, и дъщеря ми са недоволни от мен, защото смятат, че сега трябва да им изпращам евро. Аз не им дължа нищо. Нека работят сами.
