Наследих от баба си двуетажна къща с парцел, но за да не си помислите, че съм я получил даром, трябва да отбележа, че къщата изгоря преди няколко години, а преди година реших да се заема сериозно с нея.
Спечелих парите за ремонта: за строителни материали, за екип, за разходи на трети лица – за всичко, свързано с този бизнес. Освен това изкарвах всичко вкъщи, независимо дали ставаше дума за храна, дрехи или домакински вещи.
Съпругът ми печелеше много малко и от общата си заплата носеше вкъщи само 5000 гривни. Част от парите отиваха за издръжка на децата от предишния му брак (издръжка за по-малкото и такси за обучение на по-голямото), така че като цяло беше разбираемо. Когато го помолих да вземе нещо от магазина на път за вкъщи, той го направи, но с неудоволствие, а след това дълго време ми напомняше за това.
Дори свикнах да живея по този начин, но неотдавнашната му молба ме зашемети. Един ден съпругът ми се прибра от работа и каза, че трябва да регистрирам част от къщата си за него. Каза, че не иска да работи в къща, в която е никой.
Под “работа” той разбираше да пита екипажа как вървят нещата и понякога да им носи неща, които съм поръчала за моите пари. Работата е там, че ние дори не сме регистрирани… ние сме граждански партньори, а това е изискване.
Близките ми не ме съветват да го направя, а съпругът ми казва, че по този начин ще покажа дали наистина го ценя, или просто съм свикнала с него и живея по инерция.
Е, не знам… Не мисля, че ще е правилно да пререгистрирам част от къщата на него. Нямам никаква гаранция, че той няма да прехвърли част от къщата ми на децата си…
