Омъжих се преди пет години. Настанихме се в моя двустаен апартамент. Родителите му живееха в селото.
Те бяха много трудолюбиви по природа. Но дойде момент, в който им беше трудно да работят в провинцията, а и беше твърде далеч, за да отидат при роднините си, затова реших да ги приютя. Тя беше наследила едностаен апартамент от баба си, който дълго време даваше под наем. Съпругът ми не знаеше нищо за тази къща. Това беше моят допълнителен доход, който можех да използвам по свое усмотрение. Сега дадох този апартамент на свекърва ми. И всичко щеше да е наред, ако не бях разбрала, че съпругът ми постоянно ми изневерява.
И тази тема се появи за мен неочаквано и ме удари като гръм от ясно небе. Вечерта попитах съпруга си откровено какво мисли за това и как смята да живее живота си. Той очевидно беше готов за тази тема, затова спокойно отговори, че наистина е объркан във връзката и не може да реши кой му е по-близък – аз или тя? Отговорът му ме подкова още повече.
Осъзнах, че през цялото това време съм живяла с един мошеник, който ме е използвал за собствените си цели. А сега, виждате ли, той си търси по-изгоден вариант. Аз не съм стока, която може да бъде избрана. Отговорът ми беше ясен: нека си събере багажа и да отиде, където пожелае. Не искам повече да го познавам. Виждате ли, той не може да направи избор. Аз направих избора вместо него. Явно е чакал да го помоля, да се разплача. Но аз не бях готова да простя предателството му. Той каза, че ще живее с родителите си. Бившият ми не взе предвид, че това е и моят апартамент, за който плащам от собствения си джоб.
Той реши да се приспособи към него. Може би ще доведе и дамата си там? Защото той живее в едностаен апартамент с две деца. Къде другаде би могъл да отиде? Отнасях се много добре с родителите му. Между другото, те също се отнасяха с мен. Но в този случай защо трябва да давам собствения си апартамент на непознати? Разказах им за ситуацията и за решението си и ги помолих да се изнесат.
Те бяха зашеметени, защото вече бяха продали собствената си къща в селото, а аз не знаех нищо за това! Къде отидоха парите от продажбата? Защо все още плащам комунални сметки за него? Успя ли синът ми да се възползва от ситуацията и тук?
Това положение на нещата ми даде още по-голяма увереност, че постъпвам правилно. Сега нека синът им се погрижи как да се измъкне от ситуацията. Това не ме интересува. В края на краищата той е мъж и трябва да се научи да поема отговорност за собствените си действия. Някои хора ми намекват, че съм нечестен с тези хора. Не знам каква е моята “нечестност”. Съпругът ми ме предаде и лесно се оттегли от връзката с мен. Затова родителите му са непознати за мен.
Приятелите ми предполагат, че е време да прекратя отношенията си с родителите, чийто син се е отнасял много подло с мен. Накрая почувствах, че искам да приключа тази история възможно най-скоро и да забравя за тези хора, сякаш никога не са били в живота ми.
Исках да сложа нещата в ред и да изхвърля тази мръсотия от живота си. По някаква причина не мога да повярвам, че родителите му не са знаели за изневярата на сина си. Той започна да се извинява. Но по някаква причина след тази история се почувствах неудобно да общувам с него. Дадох му една седмица, за да се изнесе. Аз изнесох вещите му! Още една седмица и ще сложа край на това.
