Преди няколко месеца изведох майка ми от селото. Тя вече е на 70 години и е в лошо здравословно състояние.
Напоследък става ясно, че тя просто не може да живее сама. Когато майка ми се засели при нас, й предложих къща на село. Но майка ми категорично отказа.
Нещо повече, тя не обмисляше и варианта за наемане на жилище. Винаги съм разбирала, че животът с майка ми ще бъде труден за нас. В края на краищата тя е възрастен човек, със своите странности и неразбираеми изисквания. Но и на нас ни е трудно: имаме две дъщери и тристаен апартамент, който ще трябва да плащаме още няколко години.
Съпругът ми се отнася със съчувствие към факта, че съм принудена да преместя майка си при нас. Но категорично ме посъветва да убедя майка ми да се откаже от селската къща: сумата щеше да е достатъчна не само за погасяване на заема, но и за закупуване на едностаен апартамент за майка ми и за нас в съседство. Дъщерите не бяха доволни от преместването на баба си, защото преди имаха отделни стаи, а сега трябваше да делят една.
С пристигането на майка ми в нашия дом върху семейството ни падна още едно бреме: да издържа допълнителен човек. В края на краищата тя дойде със селските си дрехи, така че трябваше да обновим гардероба си. Когато се настани, тя не се отказа от навика си да яде за закуска скъпи сандвичи с шунка и сирене. После започна да използва скъпия ми парфюм, който съпругът ми подари за годишнината ми.
Разбира се, след един месец от флакона не беше останало нищо. Дори не говоря за сметката за комунални услуги. Всеки месец гледам тези цифри с ужас, защото майка ми може да се къпе с часове, без дори да се замисли колко ще платим за ток, газ и вода.
Веднъж казах на майка ми, че трябва да пестя време. Но тя само ми се обиди. Каза, че е отгледала неблагодарна дъщеря и че няма на кого да разчита в старините си. Какво трябва да направя сега? Просто трябва да бъдете търпеливи.
