Колкото и да се опитваше Николай да запали колата си, тя не работеше.
Остави я на служебния паркинг и се отправи към автобусната спирка, въпреки че това беше спешно: бързаше да стигне до един от клоновете на компанията си. Изобщо вечерта му беше съсипана и му се искаше да има място в автобуса. В автобуса имаше много места, така че той седна до прозореца.
Пред Николай седеше жена на около петдесет години. “Откъде я познавам…” – помисли си той. Жената, усетила погледа му върху себе си, погледна към Николай и очите ѝ светнаха. “Коленка, ти си пораснала, отдавна не съм те виждала! Той разбра по гласа й, а тази усмивка беше невъзможно да се сбърка… това беше леля Ира…
Николай беше проблемен ученик, макар че винаги се учеше добре. И за пореден път си направи глупава шега в час. Родителите му са извикани в кабинета на директора. Той излезе от кабинета с изправен гръб и високо вдигната глава. Вратата се затвори и той потъна.
И тогава леля Ира се приближи до него и вместо да проповядва, каза няколко топли думи и го подкрепи. В същото време тя интензивно почистваше пода със специална течност. “Леля Ира, защо се стараеш толкова много, събота е, ще се справим!” – Ако не го направя, ще имаш още повече работа. А аз не обичам да правя всичко набързо, това е в природата ми. Коля се почувства неудобно при тези думи. Оттогава той помагаше на леля си Ира, която винаги го посрещаше любезно, както и всички останали.
Тя беше много справедлива. Може да се нарече суперсила. Не е ясно как, но тя винаги беше на точното място в точното време. Последният път, когато имаше бой между ученици от гимназията и първокласник, както се оказа, той не искаше да им даде пари, а леля Ира се застъпи за него, когато възрастните момчета започнаха да бият детето. Тя ги напръскала с вода. Те й се скарали грозно и на следващия ден я уволнили.
Въпреки че децата, учителите и дори родителите се застъпиха за нея. Когато си тръгвала, едно от момчетата я попитало защо го е направила. И тогава тя каза: “Кой друг, освен мен. Винаги трябва да помагаш на слабите. Това е въпрос на съвест.” Коля следва този съвет до края на живота си. И сега, след всички тези години, те се срещнаха.
Заговориха се и се оказа, че тя все още е чистачка, само че в университета, и е доволна от обстановката и колегите си. Започна да разпитва за съучениците на Коля.
Помнеше ги всичките. На автобусната спирка на леля Ирина Коля слезе с нея. Беше доволен от срещата си с нея и искаше да поговори още с нея. В близост до къщата на леля Айра имаше магазин за цветя. Той я помоли да почака пет минути. “Искаш ли да купиш цветя за жена си?” – попита леля Айра.
“Какъв добър човек! Той се върна с огромен букет бели рози и ги подаде на леля Айра. Тя се разплака и едва успя да задържи луксозния букет. Благодаря ви за всичко, има много малко хора като вас.
Елате и работете за мен. Сигурен съм, че общуването с вас ще бъде от полза за вашия син!
