Приятелката ми Юлия беше много щастлива, когато най-накрая получи собствено жилище недалеч от центъра на града.
Честно казано, апартаментът не беше много голям, но се намираше в добър район, близо до обществения транспорт, магазините, цялата инфраструктура, а в сградата имаше дори портиер.
Юлия веднага се зае да стопанисва апартамента, направи някои малки ремонти, подреди всичко, а по-късно украси входа на стълбищната площадка, като постави саксии с цветя на перваза на прозореца. Още на следващия ден обаче някой унищожил всичко: на стълбищната площадка лежали счупени саксии с вазите на Юлия. Юлия започнала да забелязва, че някой често излизал да пуши и оставял угарките на пода. Юлия наблюдавала известно време и разбрала, че това е съседката ѝ.
Юлия не възнамерявала да се кара на жената, затова изпекла торта и отишла да я посрещне. Намръщената жена взела сладкишите, като казала, че не харесва саксиите на Юлия, и затръшнала вратата пред нея. Юлия нямаше да се откаже – отиде при портиера, за да се оплаче. Оказало се обаче, че съседката ѝ е дъщеря на портиера, така че нямало причина да очаква подкрепа и разбиране. Няколко дни по-късно нещата се влошили още повече.
Някой изгасял светлината в апартамента на Юлия, звънял на вратата и бягал, а след това подпалвал бутона за звънене. Портиерът се държеше грубо с Юлия, а дъщеря ѝ се смееше в лицето ѝ. Когато исках да посетя Юлия, портиерът просто отказа да ме пусне. След известно време портиерът “любезно” предложи на Юлия да се премести някъде другаде и да продаде апартамента на дъщеря си за част от цената.
След този странен разговор Юлия ми се оплака от всички неприятности, които е преживяла след преместването. Не можела да си намери място за живеене, нямало кой да я защити и била безсилна в тази борба. Поговорихме и заедно решихме да продадем апартамента, но самостоятелно и на разумна цена.
Въпреки това портиерката нямаше да се откаже – това беше нейна територия. Започна да отблъсква всички, които идваха да видят апартамента, като им разказваше глупости като това, че няма звукоизолация, че електрическата инсталация е стара и тръбите трябва да се сменят, както и че съседите са груби (което беше вярно, въпреки поведението на дъщеря ѝ).
Въпреки това потенциалните купувачи успяха да се свържат с Юлия. Тя беше циганка с две неспокойни деца. Те отидоха при портиера, за да я помолят да им покаже един апартамент, който се продаваше. Докато портиерката разказвала обичайните си истории, момчетата успели да счупят чашата на портиерката, да преобърнат една ваза и да разхвърлят боклука. Портиерката беше толкова шокирана, че не можа да каже и дума.
Просто ги заведе в апартамента на Юлия, където моята приятелка ги разведе и им разказа всичко. Юлия беше доволна, че поне някой не се е изплашил от портиера, а циганката също беше много щастлива: апартаментът ѝ хареса. Още щом влязла в сградата, тя казала на Юлия, че би искала да го купи за сина си, съпругата му и децата му и че тя и другите ѝ роднини ще идват често на гости.
Същия ден на вратата на Юлия почукали не само портиерката и дъщеря ѝ, но и други съседи, които преди това не се интересували от нея.
И за първи път дойдоха с добри намерения, при това не с празни ръце – донесоха на Юлия торта. Дъщерята на портиера показа, че е поставила саксии с цветя на перваза на прозореца и има пепелник за почивките й за пушене.
А съседите единодушно започнаха да молят Юлия да не продава апартамента, като обещаваха, че никой повече няма да я притеснява. На следващия ден ние с Юлия също взехме торта и шампанско и отидохме на местния театър.
Решихме да благодарим на моите приятели, които вчера се бяха представили толкова добре, пред цялата сграда.
