Мислех, че такива истории се показват само в женските сериали. Беше нервно, разбира се, да стана главен герой в такава история. Когато бях на седем години, баща ми напусна семейството.
Майка ми отгледа мен и двете ми сестри, които бяха на две години. Отначало ни казваше, че баща ми е заминал по работа, но после призна, че никога няма да се върне. Трудно ми е да си спомня какво се случваше в детското ми съзнание. Бях много ядосана на баща си, винаги повтарях в главата си думите, които бих искала да му кажа, ако внезапно се върне вкъщи, но той така и не се върна.
А майка ми така и не се омъжи. Минаха много години, сега съм на трийсет и имам деца. Останах в селото и наех малко земя.
Отглеждам царевица и слънчоглед в градината си и имам малка орехова градина. Един ден ми се обажда един мъж и ми се представя за предприемач. Казва, че иска да говорим за закупуване на царевица; съгласявам се.
В уречения ден един плешив старец пристига със стара кола. С усмивка на лице се приближава до мен и ми подава пакет. Отворих го и видях кафе, бисквити и бонбони.
Бях шокиран: кой е този предприемач? Когато се представи, разбрах, че това е баща ми. Дори не знаех какво да му кажа, въпреки че като дете винаги съм си представял този момент. Това беше най-краткият разговор, който някога съм водила. Той нямаше да купи царевицата и аз се сбогувах с него.
Той се обърна и си тръгна, а аз го настигнах, за да му дам торбата с лайна, която беше донесъл след двадесет и три години отсъствие. Дали очакваше да се хвърля в прегръдките му и да се разплача?
Обадих се на сестрите си и ги предупредих за случилото се. Оказа се, че това не е било напразно: баща им също искаше да ги посети под странен предлог. Те били много малки, когато той заминал, и, разбира се, не искали да го виждат. Чудя се какво ли си мисли човек, когато напуска семейството си, а после се връща с кутия кафе и бонбони?
