-Евгений, вече живеем в тълпа в апартамента, а баща ти винаги е тук и ме притеснява… Не мога да се чувствам спокойна и комфортно.
-Христина, какво да правим, това е неговият апартамент. -Защо той трябва да живее тук с нас? Да му наемем малък едностаен апартамент, той така или иначе е сам, не му трябва много място.
Така Женя отишъл при баща си и го помолил да се изнесе, докато той и годеницата му живеят в неговия апартамент. Бащата, изненадващо, реагирал спокойно на сина си: “Няма страшно, ако нямаш достатъчно място, ще се изнеса.
Христина веднага намери подходящ апартамент, а баща ѝ се изнесе. Мина известно време и момичето отново започна да хленчи пред момчето: – “Женя, защо трябва да плащаме наема на баща ти? Нека той си плаща сам. -Кристина, вече го изгонихме от къщата…
-Ние го изгонихме, той се изнесе сам. Освен това той е военен, би трябвало да има пенсия, като твоята заплата. А ние се нуждаем от пари сега. Женя отново отиде при баща си с наведена глава. Баща му отново реагира спокойно. Това не беше достатъчно за Христина, тя поиска апартаментът да бъде регистриран на името на Женя: в края на краищата, тя можеше да го използва, за да прехвърли собствеността на себе си.
Този път баща ѝ се съгласи. – “Донеси документите си, аз ще направя всичко. -Татко, с Кристина отиваме на почивка на море, сега няма да имаме време. -Тогава ще направя всичко без теб, само ми донеси копия на документите. Седмица по-късно Женя и Кристина се върнаха. Почивката беше отвратителна, те постоянно се караха. За нейна изненада на прага стоеше баща ѝ.
“Какво правиш тук?” – попита Кристина. – “Какъв глупав въпрос… Аз съм на прага на апартамента си. Ето ти нещата в куфарите, вземи ги. А ти, сине мой, избирай сега: или ще живееш с мен в моя апартамент, или с твоя разточителен, но под наем.
И тогава Женя наистина се замисли как Христина през цялото време го е манипулирала с този апартамент. Отдавна спестяваше за почивка, но тя беше нещастна дори там и разваляше всичко. Женя погледна Кристина, повлече куфарите си към входа и остана при баща си.