Когато се запознава с Алина, Владимир е на трийсет и две години. Още от първата среща той осъзнава, че тя е тази, която е търсил през целия си живот. Те се разбираха без думи. Вярваха, че срещата им е подарък от съдбата, и много я ценяха. Започнаха да се срещат, но не бързаха да се женят, не искаха да влизат в дългове.
Ожениха се едва година по-късно, след като бяха спестили пари за истинско тържество. Родителите им били възрастни, тъй като и двамата били късни деца в семейството. Родителите бяха много доволни от избора на децата си и щастливи, че децата им най-накрая са се устроили в личния си живот.Владимир се отнасяше с уважение към родителите си, а алина никога не пропускаше възможност да зарадва родителите на Владимир.
Тя ги обичаше много и ги уважаваше. един ден Надежда Ивановна се обади и ги покани на рождения си ден. Тя обичаше да празнува рождения си ден със семейството си.” – “Какво ще подарим на майка ти?” – “Дори не знам, сигурно нищо. Тя няма нужда от нищо.” – “Как искаш да кажеш нищо?” – “Алина не можеше да разбере, че можеш да отидеш на рожден ден без подарък. А баща ти какво й подарява?” – продължаваше да пита тя. “Веднъж й подарих цветя, а баща ми й подари тиган, тя не се радва на подаръка, а на това, че всички ще бъдем заедно.” Алина не спореше с него и реши, че сама ще й купи нещо.
Решила да ѝ купи парфюм, но тъй като не знаела какъв да избере, се консултирала с консултант и купила това, което ѝ препоръчал. Тя я уверила, че със сигурност ще ѝ хареса. Когато Владимир разбрал, казал, че майка му така или иначе няма нужда от него.
“Една майка винаги мирише приятно на канела и ванилия, тя няма нужда от парфюм. Алина мълчеше и не спореше с него, придържайки се към мнението ѝ. Когато Алина подаде на Надежда Ивановна парфюма, тя се разплака. Беше много щастлива и каза, че никога не си е позволявала да купува или да иска парфюм като подарък, тъй като той бил много скъп. Много искала да го направи, но някак си се чувствала неудобно да поиска скъп подарък.
По-добре щеше да е да поиска нещо за къщата. володя слушаше внимателно и се замисли, но беше вярно, че тя никога не го беше молила за нещо за себе си. Той и баща му й бяха давали само неща за къщата. И един ден вечерта, на чаша чай, Сергей Антонович каза:- Моята Надя дори не обича бижута.Но е вярно, че Алина никога не е забелязвала бижута по нея
.- Ти ли й подари бижута? – попита тя.- Да, разбира се, подарих й една огърлица от мъниста и мидички и тя я прибра в скрина. Дадох ѝ и пръстен с камъче, но тя го презираше, а когато се стъмни, не носеше и него. – Аз също щях да го прибера в скрина – каза алина и се замисли. вечерта алина предложи на съпруга си да ѝ подари за Нова година златна верижка с висулка или гривна.
– Защо? мама така или иначе не ги носи. – Аз също не бих носила колие от мидички или пластмасов пръстен. Може би се е почувствала неудобно да те помоли за златно изделие, а ти и баща ти не сте се сетили за това. владимир не й възрази, тъй като случката с парфюма му беше послужила за урок. да, може би си прав, тя няма дори сребърно изделие. винаги е мислела за нас и е пестила пари за себе си. за Нова година заедно й подариха златни обеци с перли. Надежда Ивановна дори се разплака
. Благодаря ти, Алина! Винаги съм съжалявала, че нямам дъщеря, а сега имам теб.” Тя благодари на Алина, тъй като знаеше, че вината е нейна.
