Съпругът ми Сергей и аз живеехме ръка за ръка. За разлика от моите роднини ние бяхме напълно финансово обезпечени, имахме собствено жилище, добра работа, кола и дача в провинцията. Всичко започна, когато братовчедка ми Олга завърши гимназия и дойде в нашия град, за да постъпи в институт. Тя дойде в нашата къща и помоли да остане при нас, докато си намери жилище.
От доброта й позволих да живее при нас за времето на следването си. Преди това почти не бях разговарял с Олга и бях приятно изненадан от нейното възпитание. Оля е учтива, скромна, много добра готвачка и изобщо добро момиче. Със съпруга ми имаме малък бизнес и аз се занимавам с цялото счетоводство в допълнение към основната си работа. Оля тъкмо учи за счетоводител и започна да ми помага. Дори имах повече свободно време, което да посветя на отдавнашната си мечта да отворя уютно кафене.
Оля вече вършеше почти цялата ми работа, а аз се потопих в кафенето си. Пътувах няколко пъти до различни европейски страни и наблюдавах как функционират подобни заведения, научих много и бях готова да започна този бизнес. А когато отново се върнах у дома, не можех да повярвам на очите си: видях скъпата си сестра с нейния съпруг. Бях отчаяна, нямах думи, а само емоции.
Още същата вечер си събрах нещата и заминах за друг град. Както се оказа по-късно, Сергей и Олга бяха започнали да ми изневеряват отдавна, но аз не забелязах нищо и им повярвах и на двамата. След развода Сергей ми изплати моя дял от бизнеса ни и недвижимите имоти, които бяхме купили заедно. Аз инвестирах тези пари в развитието на моя бизнес.
В началото беше много трудно, конкуренцията беше невероятна, имаше период, в който исках да се откажа, но издържах. Днес имам пет уютни кафенета в нашия град. Сега планирам да отворя още няколко в други градове на Украйна. Срещам се с прекрасен мъж, с когото ни предстои да се оженим.
Сватбата ще бъде през март. А какво ще кажете за Сергей? Оля си го беше увила около пръста. Той загуби всичко. Да, отначало всичко между тях беше наред, дори се ожениха, но година по-късно се разделиха, защото бизнесът, който развивахме с него, се срина, а Олга нямаше нужда от мъж без пари.
Той ми се обаждаше няколко пъти, извиняваше се, искаше да се помирят, но аз не искам да го виждам повече. Дори съм благодарна на Олга, че всичко се случи по този начин и аз разбрах кой кой е.
