Антон обичаше Оксана повече от всичко на света. Момчето имаше всичко. Имаше собствен двустаен апартамент, собствена кола и добра работа в компанията на баща си. Какво друго ви е необходимо, за да създадете семейство? Той имал нужда родителите му да приемат снаха му, но те категорично отказали.
Бащата имал свои собствени планове за брака, майката изразила “фи”, че майката на Оксана е някаква пенсионерка… Накратко, Антон се скарал с родителите си, напуснал фирмата на баща си, постъпил на работа в една фабрика и, разбира се, се оженил за любимата си. Сватба като такава не е имало.
Оженихме се в службата по вписванията, седнахме в едно кафене само тримата и това беше всичко. След това разменихме два двустайни апартамента за един четиристаен и започнахме да живеем със свекърва ми.
Инна Павловна беше добра и мъдра жена. Готвеше обядите на децата, поддържаше апартамента чист и не се намесваше в личния живот на младите хора. Само понякога им се караше, когато не се грижеха за здравето си. Изминаха две години. “Антон, тази вечер ще имаме празнична вечеря.
Не закъснявай!” – извика Оксана на съпруга си. “Помня, помня… Това е годишнина от сватбата ни” – отвърна той. “И не само това” – мърмореше загадъчно Оксана… Антон влетя в апартамента дори по-рано от уречения час. “Бременна ли си?” – втурна се той към Оксана.
“Да!” “Деца, само запомнете, че никой не бива да говори за бременността на Оксана пред външни хора. Само на най-близките хора”, каза Инна Павловна. “Защо?” Антон беше изненадан. Може би това е някакъв знак или обичай. Но това правило трябва да се спазва – отговори свекърва ми. “Само за най-близките. А кой може да бъде по-близък от родителите ти? А аз се карах с тях. Но не би било редно те да разберат за пристигането на внука ми от непознати хора”, помисли си Антон. На сутринта, когато дойде на работа, първото нещо, което направи, беше да се обади на майка си. “Сине, какво става?”
Майка му отговори на телефона с тревога в гласа. Всичко е наред. “Защо плачеш, аз ти се обадих, за да те зарадвам, а ти плачеш – каза Антон – Както и да е, приготви се с баща си, скоро ще станете баба и дядо. “Хайде, мамо, спри да плачеш. Не съм те чувала от две години и то с такива страхотни новини.
Толкова много ми липсваше. И татко също. – Мамо, много съжалявам. Беше ни толкова трудно да се разделим. – Ние също съжаляваме, сине. Знаеш ли какво, ела при нас в събота. И попитай свекърва си. – Какво ще каже баща ти? – Ще се зарадва. Гарантирам му.
