Помогнете ми, имам нужда от вашия съвет. Не знам какво да правя, вече съм на 35 години. Със съпруга ми сме женени от 10 години.
Когато се запознахме, веднага се влюбихме един в друг. Той започна да ме ухажва, като всеки ден ми устройваше романтични срещи, водеше ме на ресторанти, подаряваше ми цветя. Месец по-късно се оженихме, нямаше смисъл да го отлагаме, така ни се струваше. Любовта е най-важното нещо, останалото е въпрос на печалба.
Преместих се при него, тогава той не ми позволяваше да работя, казваше, че една жена изобщо не трябва да работи, все едно: “Почивай, скъпа, аз ще направя всичко за теб.” С годините страстта утихна. На преден план излезе домашното насилие. Той започна с това, че къщата е мръсна, въпреки че аз чистя всичко всеки ден. После престана да харесва начина, по който готвя, готвенето на майка ми било по-добро, въпреки че той не посещава често майка си.
Накрая каза, че съм стара и съм напълняла, че съм се пренебрегвала. Тогава му казах: “Съжалявам, скъпи, но не мога да тичам сутрин, здравето ми не го позволява. И изобщо, от първия ден, в който се запознахме, тежа със същите килограми като преди – уморих се от това. А черешката на тортата беше, че не харча разумно парите му.” “Записвам всички пари, които ми даваш за храна, в една тетрадка, къде съм ги похарчила. Няма достатъчно дори за децата ни. А ти казваш, че ги харча за себе си, че с тези три рубли не мога да си позволя долни гащи.
И да, вие бяхте този, който ми забрани да работя, ще ме обвините ли в това? Не знаех с кого да го споделя. Отидох при моя приятел. Тя ми каза да го оставя. Имам апартамента на родителите си, разбира се, и от години спестявам пари от него. Но не знам какво да правя. Кой би ме искал?
Единственият ми приятел ми казва, че съм красива, но съпругът ми винаги ме нарича “грозна”. Не знам какво да правя, вярвам му. И не мога да си тръгна, стар съм и никой няма да има нужда от мен.
