Линара Остапивна купуваше няколко неща за вечеря. Не разполагаше с много пари, но баба ѝ успяваше да напълни кошницата в рамките на възможностите си.
Касиерката прегледала всичко, дала на жената пазарската чанта и започнала да обслужва следващия клиент. Тук Линара Остаповна се спънала – касиерката не й върнала 2 рубли. Да, парите са оскъдни, но “и копейка помага на килограм”. Освен това касиерката е длъжна да върне ресто, дори да има само една копейка.
– Извинете, млада госпожо, не ми върнахте две рубли – каза старицата с полуусмивка – Не съм забравила, казах ви, че нямам ресто. “Мога да ви предложа дъвка – отвърна касиерката, като дори не погледна възрастната жена.
– Каква дъвка, момиче? Нямам зъби”, каза с тъга Линара Остапивна. “Е, можете да я дадете на внуците си”, каза със същия лош тон касиерката. “Живея сама.” “Жено, притесняваш ме, нямам дребни пари, виж”, касиерката отвори касата, за да покаже банкнотите. – “Аз ли съм виновна или какво?” – попита жената. “О, Боже мой!” – извика младата касиерка, “елате по-късно или утре, ще ви върна нещастните дребни.” – Нещастни? “Не знам… тогава ще взема щастието ви вместо дребни пари, или по-скоро… като депозит” – жената присви сивите си очи.
– Какво? “Не ми трябват повече луди тук – каза касиерката и се хвана за главата, – или си тръгвате веднага, или ще извикам охраната и ще ви изгонят. Старицата сви рамене и спокойно излезе от магазина. Не трябваше да й правите това – каза една дебела жена, която през цялото време стоеше на касата, – може би това бяха последните й пари.
– О, в такива истории попадам по 10 пъти на ден, свикнала съм, не си струва да се спори дълго с тях – каза касиерката и се засмя. Вземайки покупките си, жената изтичала след баба си. За щастие тя седяла на една пейка пред магазина. Тя върнала на възрастната дама две рубли, за които се твърди, че са от касата. Да, тази история има щастлив край, но нещата не винаги се развиват толкова добре.
