Напуснах жена си и отидох при една млада красавица. И когато осъзнах колко съм бил глупав, вече беше твърде късно

Аз съм на 45 години. Преди една година направих нещо глупаво, за което все още не мога да си простя. Запознах се с младо, красиво момиче.

Влюбих се до уши. Тя беше страстна мечтателка, зувала. До нея се чувствах отново като момче.

Отдавна не изпитвах никакви чувства към жена си и си мислех, че заслужавам по-голям, нов живот. По онова време правех всичко възможно, за да бъда с нея. Преминах през разводи, бракоразводни дела, подялба на имуществото и изслушах обвиненията на роднините.

Мислех само за едно: да се събуждам в прегръдките ѝ всеки ден. Но всичко свърши толкова бързо, колкото и започна. Изминаха шест месеца и аз осъзнах, че ми липсва съпругата ми, нейната топлина и уют, както и надеждното ѝ рамо. Сега аз съм баща, който храни, облича и чисти. Тя пази фигурата си, не ходи до печката, не готви нищо.

Домакинството е дива тема за нея. Знае само как да се гримира, да си лакира ноктите, да пазарува, да ходи по кафенета с приятели и да ходи на почивка. Дори когато се прибирам вкъщи, тя не ме посреща.

Седи на телефона и отговаря лаконично на въпросите. След шест месеца, в които се хранех само с кнедли и бърза храна, се озовах в клиниката. Тя дойде да ме види само веднъж, и то за пари. Когато синовете ми дойдоха да ме приберат след изписването ми, тя разбра, че съм им дал коли, и направи сцена.

След това тя беше против срещите ми с тях. Отношенията ни станаха още по-обтегнати. Тя вече не беше доволна от всичко. Хъркам или разбърквам краката си. А тя би трябвало да е съвършена и аз съм й длъжен.

Оказа се, че тя е егоистична. Бившата ми съпруга беше с мен в трудни и тежки моменти. Когато претърпях злополука, тя не спеше през нощта и седеше до леглото ми; имаше дни, в които ядяхме празна каша.

Тя винаги ме подкрепяше и ме вдъхновяваше. Едва сега осъзнавам, че благодарение на нейната вяра съм толкова успешен. Но вече е твърде късно. Завръщането у дома се е превърнало в моя съкровена мечта. Всеки ден след работа се качвам до къщата и поглеждам към прозореца на спалнята ѝ. Толкова ми се иска да вляза, но не се осмелявам. Тя не проверява предателството ми.

Related Posts