Живях със съпруга си в продължение на тридесет години. В повечето случаи всичко беше наред и имахме две деца – Галя и Коля.
Галя се омъжи и се премести в града, като остави мен и Николай. Чакахме синът ни да се ожени, за да има с кого да си говорим на стари години. И тогава Бог ни изпрати снаха на име Татяна.
Отначало Татяна изглеждаше мила и възпитана. Но след сватбата тя ни каза, че се местим в лятната кухня и те ще живеят сами в къщата. Бях много възмутена и попитах сина си защо нямаме право да живеем в собствената си къща.
Но Татяна ме прекъсна и каза, че къщата принадлежи на Николай, а ние сме само роднини. Преместиха ни в лятната кухня и дори преместиха кухненската ни посуда, докато бяхме в градината. В продължение на три месеца живеехме в лятната кухня и не можехме да излезем навън дори когато искахме.
Пречехме им и те ни принуждаваха да правим всичко, което те искаха.
Когато разказахме за това на сина ни, Татяна каза, че при никакви обстоятелства няма да живеем с тях. По-късно Галя научи за нашето положение и реши да ни помогне.
По време на ваканцията дъщеря ни и семейството ѝ ни дойдоха на гости, общо дванадесет души.
Дъщерята, зетят и внуците започнаха да внасят вещите ни в къщата, като казваха, че лятото е свършило и не трябва да се смеем на Коля, че ни е изхвърлил от къщата.
Тетиана се оплака, че това е нейната къща и тя няма да я предаде на никого. На Татяна ѝ отне един час да си събере нещата и да ни напусне. Коля последва жена си, като ни нарече предатели и егоисти. Изминаха шест месеца, а ние не знаем къде живее синът ни. Имаме голяма къща и ще намерим начин да я разделим, но още не знаем как.
